Само една седмица смогна да събере толкова българска тъга, колкото последните месеци не успяха. Възрастна самоука женица, която едва свързва двата края и се моли, за да продаде картините, които сама е нарисувала, но така и не намираше досега купувачи (4 и 5 страници). Млад мъж, останал на улицата в срам и безпаричие и без идея как да нахрани децата си (20 стр.). Телевизионен водещ, любим на много българи, който в разцвета на силите си напусна този свят и отиде при не по-малко известния си баща на небето (разказваме на 34 стр.).

Обединяващото всички тези тъги, а и насърчаващо за две от тях е, че те намериха място, а героите им - спасение, в социалните мрежи.

Възрастната художничка срещна своя късмет - българка, живееща във Франция, която написа за нея и така намери не един, а десетки купувачи, готови да платят за картините й.

Край нещастния баща мина друг българин, който не остана безучастен към трагедията му - също написа и цяла България вече бе готова да помага - кой с каквото може.

Само мъртвите няма как да върнем чрез социалните мрежи. Те остават в мислите ни и продължават да живеят там, поне докато има други живи, които ги помнят.

Лятото постепенно се готви да отплава, но идват празници и поводи отново да се съберем. Поне онези от нас, които са близо до Бостън. Нашата църква там организира пикник и турнир за Малка Богородица, а от щедростта на спонсорите зависи дали наградите за децата ще са достатъчно големи. Можете да прочетете повече, а и да се включите като спомоществователи на стр. 40.

И докато църквата ни в Бостън се стреми да съхранява българщината, други наши сънародници я разпродават на килограм - всеки ценен медал на дядо или прадядо, открит в мазето или на тавана, отдавна не представлява ценност за много млади наши сънародници. Те с готовност я предлагат в аукциони само и само да грабнат някой лев, който ще похарчат бързо и още по-бързо ще забравят за него. А това са медали, за които се е ляла кръв, защитавали са се род и Родина. Но това е то - време материално, време бездуховно. Все пак, ако ходите във Варна, оглеждайте се за баба Костадинка. Или друга като нея - възрастна, отчаяна - която продава нещо си на улицата. Купете си дори да не ви трябва. Тези възрастни хора имат нужда от парите ви. Не за материално доволство, а за да си купят лекарство, хляб, надежда.