Едни голи снимки разтресоха добрите нрави в държавата и (уж) скандализираха политиците. Жълто-кафевият сайт, който властимащите използват да се саморазправят с опонентите си, публикуваха снимки на годеницата на кандидата за кмет на Демократична България за София арх. Борислав Игнатов. На тях жената използва сексуални играчки. Жена, п**ка, секс, земята е кръгла. Дори не мога да разбера каква е драмата – кой как прави секс, си е негов проблем, и въобще не виждам на кой му пука дали приятелката на кандидат-политик си играе със секс играчки или не. Но изглежда, че неговите пиари са скопени. Това беше чудесна възможност за Игнатов да излезе от анонимността и да стане масово разпознаваемо име. Той трябваше да излезе и след възмущението си от гнусната постъпка с публикуването на такива снимки на приятелката му (която все пак няма отношение към кметския стол, все пак няма тя да управлява един ден), да заяви гордо, че от снимките все пак се вижда, че приятелката му е сексуална дама, и щом е приела да му е годеница, значи той се справя идеално с нуждите и желанията й. Да добави, че е крайно време в политика да се включат мъжкари, произвеждащи тестостерон, а не импотентни чичковци и такива, които обясняват, че от години нямат приятелки като премиера Борисов. Защото, съгласете се, не е нормално да не се прави редовно секс. А ако премиерът пък прави и не казва с кого, нека не се оплаква, че му приписват връзки с манекенки в Барселона и телевизионни водещи. Но за такъв политически ПР ход се иска не само малко фантазия, но и силна доза тестостерон и топки, каквито не е сигурно, че Игнатов в действителност притежава. А и десните обичат да се изживяват като твърде интелектуални и над нещата, особено тези, свързани със секса. И затова губят постоянно. Паралелно с този сюжет на порнографската “журналистика”, продължава пълното овладяване на медии и държава. И някак си българското общество от страх и апатия седи и гледа безучастно (както 45 години комунизма, докато други източноевропейски народи се бореха с него). Някакъв безимененен и временно изпълняващ длъжността шеф на “Хоризонт” на БНР свали от ефир и отне ресора на журналистката Силвия Великова. Тя не е от най-харизматичните и запомнящи се, но беше от малкото, които задаваха критични въпроси към прокуратурата – разбирай, Цацаров и нарочения му за наследник Иван Гешев. Последва необичаен за нашата гилдия протест, обичайно за такива ситуации обаждане от премиера Бойко Борисов и Великова беше върната в ефир и в ресор, но щял да й бъде зачислен колега, който да осигурявал плуралистика по темата за прокуратурата. Или някаква подобна дивотия. Не знам дори какво ще рече това, но вероятно ще е гаранция за двете гледни точки. Само да отбележа, че не всяка тема има две гледни точки – като например не е нужна втора гледна точка на твърдението, че земята е кръгла, или пък, че българската прокуратура не работи и се използва като бухалка за разчистване на сметки с политически противници и неудобни за властта хора. През последните няколко години доста известни, независими и смели журналисти бяха изтикани извън ефир, а повечето медии подчинени. И това някак си не прави впечатление на никого. Вероятно и ние имаме вина в това хората да не ни припознават като защитници на тяхното право на свободно изказване. Но журналистите като цяло, дори и в България, задават въпросите от името на цялото общество – невинаги налучкват точните, но вярвам, че повечето от нас се стараят. Да затвориш устата на журналистите и на журналистиката като цяло е всъщност опит да се отнеме правото на мнение и свободна изява на всеки гражданин. Обсъждайки това с един приятел в България, му казах, че след уволненията идват и арестите – като в Путинова Русия. Неговият отговор беше “Ще видим”. Ден след този разговор полицията в София арестува фоторепортера на опозиционният сайт Клуб Z Веселин Боришев – снимал бил полицаите, които трябвало да охраняват протест срещу единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев. Е, видяхме, казах на моя приятел, след като му пратих линка към статията за ареста в www.BG-VOICE.com. Основание за ареста полицаите намерили в указ от 60-те години на миналия век, издаден от репресивния комунистически режим точно с такава цел – да потиска и държи в страх народа. Нали не мислите, че е случайно, че точно на този протест беше арестуван журналист, и то от опозиционна медия.