На 1 април най-накрая стигнах до цялото интервю на Явор Дачков с банкера Цветан Василев. Вече почти седмица какво е казал той е тема номер едно. Премиерът обяснява как се виждали в гаража му, но не става ясно какво са си казали и какво са си обещали един на друг. Но Василев говори за две враждуващи бизнес политико-мутренски групировки. Едната е около Делян Пеевски, когото Василев определя като координатор. За другата било рано да каже коя е. Но двете са се хванали за гушата коя ще сложи контрол върху империята КТБ - не банката, а свързаните с нея компании, сред които БТК, „Булгартабак", десетина медии и много други. Василев и Пеевски, както помните, бяха близки - едно цяло. Но според банкера Пеевски му поискал да му прехвърли всички акции от компаниите в империята, безвъзмезно. Василев отказал. Последвала атака срещу КТБ. И останалото го знаете. Това, че чета интервюто на 1 април, уви, не го прави шега. В него, за съжаление, има много истини. Скандални. Заради такива неща в Америка политици отиват в затвора, други никога повече не могат да бъдат избрани на такъв пост. Но не и в България. Там всички герои са отново по местата си - бизнесмените си въртят бизнесите, някои стават по-силни, други по-слаби, но все пак са богати и работещи. Политиците са преизбрани, управляващи и опозиция може да са си разменили местата, но това изглежда някак си привидно. Далаверата си върви. А схемата с КТБ беше стартирана с държавни пари. Бюджетите на десетки държавни компании, общини и учреждения бяха изсипани в банката. С тях бяха купени и финансирани покупките на едни от най-важните за държавата компании, създадени нови бизнеси, монополизирани цели отрасли, смазани конкуренция и политически противници. За последното помогна и създадената медийна империя на Василев-Пеевски (която сега също делят). И тя с парите на данъкоплатците - по горната схема. Медиите на империята бяха използвани за отвръщане на удари, но и за нанасянето на превантивни такива. И всичко това вървеше по мед и масло, докато някой не се полакоми за по-голямо парче от баницата. Този някой за всички е ясно, че е човекът, който стои зад #КОЙ. Онзи от боянските Сараи, който явно поиска да напомни на Василев, че баницата е негова и че той разпределя парчетата. Банкерът обаче се беше заблудил, че ножът е у него. И голямото размахване на саби започна. Някъде между тях ще бъдат посечени надеждите за поне малко честна игра в бизнеса и в политиката, а хиляди хора загубиха част от спестяванията си наред с общини и държавни компании. Сметката ще бъде поета отново от данъкоплатците - същите тези, които вече веднъж финансираха създаването на империята. На 1 април шегата е за тяхна сметка. И не само на 1 април.
Приятен уикенд,
