Политиката е мръсна игра, но с правила. Резултатът би трябвало да е някакво облагодетелстване на участниците в нея и ползи за цялото общество. И макар че публиката като цяло гледа, от време на време тя има възможността да се намеси и да промени правилата или разположението на пешките в играта. Решенията на публиката ще са добри, ако, разбира се, внимава достатъчно добре.
През миналата седмица в България, където тази игра е особено мръсна, депутатите си прекъснаха отпуските, за да обсъдят президентското вето върху бюджета. Обсъждане не се получи, но набързо го отхвърлиха и се върнаха обратно на плажа, от който така бързо бяха привикани в София.
През цялото това време отвън имаше две събирания на хора - протест, който искаше оставката им, и т.нар. контрапротест, който ги подкрепяше. Камерите показваха как цяла сутрин хора от всички краища на страната пристигаха с очевидно организирани автобуси за второто събиране и мнозина бяха възмутени. В началото и аз. Но после се усетих, че така всъщност работи тази игра. Има партии, те имат привърженици (и противници) и е напълно нормално да ги организират и превозват за такива мероприятия. Това, че БСП и ДПС са го направили, е най-нормалното в един политически процес. Това, което обаче показва ненормалността му у нас, е липсата на партия, която протестиращите (срещу управляващите) да разпознаят като своя, която може да свърши исканото от тях и съответно да организира други свои привърженици за техните демонстрации, които продължават повече от два месеца.
Ненормално е и това, че толкова време управляващите се правят, че нищо не се случва пред кабинетите им. Но и това има своето логично обяснение - навън са някакви си 10-15-20 хиляди души, които скандират нещо, но за тези повече от два месеца към тях не се присъединяват нови хора, не идват поддръжници от страната, а протестите не стават масови. Логиката на управляващите е - нас са ни избрали стотици хиляди, няма защо да подаваме оставка само заради шепа хора отвън, макар и постоянни. И сигурно са прави. Къде е подкрепата за справедливите според мен искания на протестиращите? И защо навън са само толкова малко хора? Та ако София наистина е 2 милиона, това са едва около 1, максимум 2% от населението й. А подкрепа от другите градове липсва. Публиката като цяло е отказала участие в играта, отвратена от мръсотията в нея. Но докато това е така, играта ще става все по-гнусна и без правила. Защото единствените, които могат да променят това, седят, гледат и не правят нищо. Само да се оплачат в някой форум.
