Инфлацията е световен проблем през последната година – след прекъснатите връзки по време на пандемията от COVID-19 и руската инвазия в Украйна цените растат главоломно. И макар инфлацията в САЩ и на други места да се успокоява, семейният бюджет на мнозина не стига за всичко, независимо къде живеем. През последните няколко седмици в телевизионния ефир в България и социалните мрежи изобилства от репортажи със сравнения на цените в България и другите страни в Европа на основни продукти като яйца, олио, брашно, плодове и зеленчуци. И разбира се, сравнение на доходите. Фактите са ясни – в България е по-скъпо, а заплатите – по-ниски. Но тези сравнения винаги пропускат един много важен компонент – производителността на труда. А тя в България е с 50% по-ниска от средната за Европейския съюз, според данни на Евростат. Българинът продължава да живее със старото комунистическо верую – „Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим.“ Тук трябва да отбележим, че процентният ръст на доходите в страната е по-висок отколкото ръста в производителността на труда, а това е лош показател за икономиката и за всички, които живеят и работят в нея. Най-общо казано, догонването на доходите в България спрямо тези в ЕС няма да се случи преди ПЪРВО да се догони производителността на труда. Физически е невъзможно. А междувременно българските работници ще губят от увеличаващата се автоматизация и големи инвеститори, които ще продължават да предпочитат съседна Румъния и дори Турция за новите си заводи. Защото съотношението заплата/производителност на труда е по-добро. А нивото на корупция – по-ниско.
Всъщност, цените имат няколко компонента, върху които трябва да се замислим. Производствените разходи – заради ниската производителност на труда, стоките, направени в България, няма как да са по-евтини от тези в ЕС, дори и при по-ниски заплати. Същото важи и дори само за дистрибуцията на вносни стоки и продажбата им в магазинната мрежа – там същата ниска производителност на труда оскъпява процеса. Добавете и това, че много от автоматизираните, роботизирани и компютъризирани процеси в чужбина не присъстват в българските бизнеси и ето ви нов, допълнителен по-висок разход, включен в крайната цена. Разходите за транспорт – горивата в България са едни от най-скъпите заради монополното и неконтролируемо положение на руската рафинерия „Лукойл“ в Бургас, която дори не плащаше никакви данъци в продължение на поне десетилетие. Сега поне плаща нещо. В допълнение е картелната мрежа за дистрибуция и продажба на горивата. Всичко това – пазено с корумпирания чадър на българските институции. Така този компонент оскъпява още стоките, независимо дали са внос, или произведени у нас. Разходи за правене на бизнес в България – това е интересна категория. Бюрократичната тежест спрямо бизнеса е огромна. Дори и най-малките фирми имат нужда от армия счетоводители, адвокати и други чиновници, за да отговарят на всички законови изисквания. Една от причините е, че държавата осъзнава, че има неефективна прокуратура и съдебна система, която да върши превантивна дейност и да кара хората и бизнесите масово да спазват правилата. Така е на Запад. В България това е заменено с хиляди изисквания, за да може да се пресекат измамите в зародиш. А това е бюрократична тежест за всяка фирма. И струва пари, които плащат крайните клиенти. В това ще добавим и корупцията, която съпътства правенето на бизнес в страната. По-малко рушветче тук, по-голям подкуп там, насилствено дарение за политическа кампания – разходите се трупат. Сами се сещате, че те няма да са за сметка на бизнесите, а ще бъдат прехвърлени надолу по веригата до крайния клиент. Политиците няма да ви кажат всичко това. В медиите почти липсват икономически образовани репортери, които да ви го обяснят, те само могат да сравняват етикети с цени. Това обаче е истината – масовата корупция от най-ниските до най-високите нива, липсата на работеща правосъдна система и пословичният български мързел (нали никой отдавна не вярва на легендата колко трудолюбив народ сме) са виновни за високите цени на стоките и ниските доходи. А като гледам как гласуваме последните 2 години, за всичко това пък сме си виновни всички ние. Поправителният изпит е на 2 април.
