Прави ли ви впечатление, че напоследък въобще не може да постигнем консенсус за нищо. Не само по основните разделителни линии сини-червени, Тръмп-Клинтън, „Левски“-ЦСКА. Сравнително елементарни житейски казуси като шамара на Уил Смит, войната в Украйна и българската позиция, носенето на маски и ваксините разделят и поляризират до предел. В момента на шамара всички, които гледахме „Оскари“-те, се обединиха ‌в колективен шок и объркване. Но с напредването на нощта, докато хората гледаха насилието отново и отново, докато неистово писаха статуси и туитваха, първоначалната споделена реакция отстъпи място на спектър от коментари за това какво означава инцидентът, кой е наранен и кой заслужава съпричастност. Експерти по расови отношения, насилие и травми казват, че тези коментари се ръководят от собствения ни опит с насилието, нашите лични истории на травми, както и нашата раса и пол. Това обяснява защо всички гледаме един и същ инцидент, но стигаме до различни морални заключения. А в случая с много българи – до различни теории на конспирациите.

Прочети още

Но всъщност не е ли сравнително лесно да стигнем до заключението кое е правилно и кое не? Няма оправдание за насилието под никаква форма, още по-малко за шега. Дори и безвкусна. Първо, не е ясно дали Крис Рок знае за заболяването на съпругата на Уил Смит. Второ, не е ясно дали той е писал шегата или сценарист. А доколкото разбирам – на репетицията предишния ден Уил Смит не е имал проблем със сценария. Според д-р Дженифър М. Гомес, сътрудник в Центъра за напреднали изследвания в поведенческите науки към Станфордския университет, чиято работа изследва ефектите от междуличностната травма в различни популации, инцидентът се усеща като нормализиране на насилието, особено защото Смит се е върнал на мястото си и по-късно да приеме наградата за най-добър актьор.

Прочети още

Но всичко това е без значение – би трябвало да може да се обединим лесно около тезата, че не е ОК да биеш хората, още по-малко в национален ефир, камо ли заради шега, дори и ужасно неуместна. Елементарно е. Както е елементарно и „съждението“, че всичко е постановка за вдигане на рейтинга. 15 минути преди края няма какъв рейтинг да вдигаш (и цифрите го доказват). А и това не е някое тъпо риалити по българска телевизия. Филмовата академия е доказала, че избягва скандалите, дори това да означава, че си остава скучна и консервативна. Елементарно е да се обединим около тезата, че през 2022 г. не е ОК да нахлуваш с войски и да пращаш крилати ракети по съседни държави, защото не одобряваш суверенните им действия и избори. Би трябвало да сме обединени около идеята да помогнем с каквото можем – въоръжение, хуманитарна помощ, по 40 или 400 лв. на вечер – колкото е нужно на хора, загубили абсолютно всичко в един миг. И да не мрънкаме, че бензинът поскъпнал временно. Би трябвало да е елементарно, но не можем. Не знам дали е, защото сме станали по-лоши. Едва ли. Такива сме, каквито винаги сме били. Но с тези социални мрежи и възможността да напишеш каквото и да е всеки си мисли, че мнението му е важно и има значение. Но всъщност – един куп неподготвени хора, прочели 2 статуса и видели 3 картинки във Facebook, мислят, че са експерти по война, геополитика, Холивуд, футбол, ваксини, вирусология или какъвто е скандалът du jour. Елементарни са, да.