Ако случайно сте забелязали - бившият министър-предстедател Бойко Борисов вече заема едно много особено място в парламентарната зала. Като депутат той седи на стола на Иван Костов, чиято партия ДСБ не успя да премине 4-процентовата бариера. Че Борисов няма нито интелектуалния потенциал, нито управленската фантазия, нито успехите на Костов е ясно, но е позиция, за която той трябва да се замисли. Защото, ако Костов успя да се задържи като депутат няколко парламента, след като падна от власт, Борисов едва ли ще успее. Просто защото неговата партия в опозиция вероятно ще се разпадне, а харизмата му ще изветрее съвсем.
Сега, когато Костов е вече извън парламента, може да се опитаме да дадем някакъв по-неемоционален прочит на политическата му кариера. За мнозина той остава най-мразеният политик в държавата. Нищо, че когато взе управлението, курсът на долара се сменяше през час, а с него и цените по магазините, хората протестираха по улиците (далеч по-мощно от шествията, които свалиха Борисов), а бедността беше отчайваща. Три години по-късно визите за българите паднаха, страната беше на път да стане част от НАТО и ЕС, малкият и средният бизнес положиха основи, а тежката приватизация беше извършена. И въпреки това Костов остава като един от най-мразените. Защо - обяснява Евгений Дайнов в коментар на страници 20-21.
И за да не идеализираме управлението на Костов, трябва да отбележим ,че да - хората около него бяха нагли, арогантни, подкупни и продажни. Но спрямо тези, които ги последваха, изглеждат направо като цвете.
Наглостта на новите-стари парламентаристи е просто потресаваща. БСП и ДПС щели да връщат основите на държавността, която ГЕРБ била срутила. Че управлението на Борисов успя да стори това, да омаловажи Народното събрание и партии като институции, е неоспорим факт. Но някой да обясни на БСП и съратниците им, че когато една партия е събрала най-много гласове на изборите (дори и малко повече), тя получава правото да направи първа кабинет и това им право трябва да се уважава от останалите. А ако и когато дойде техният ред, да извадят свое правителство. Това е да уважаваш устоите на една парламентарна държава, а не да предложиш премиер, министри и програма, когато си втора политическа сила, още преди първия ден на новото НС. Това е не просто неуважение към институциите, а и към мнозинството гласоподаватели.
Да не говорим за политическите циркове на Волен Сидеров и „Атака". Този тотално повярвал си човечец с разкопчана яка на ризата, препотено челце и гневен поглед говори за гражданска война, напада репортери (виж страница 8) и го играе най-якия националист на света, докато тайно подкрепя коалицията БСП-ДПС, на които уж е яростен враг. Как се прави тройка според Сидеров може да прочетете на страници 4-5. Това, което ще се получи от съвкуплението на тези ужасни фигури на нашия преход вероятно ще бъде поредният урод на краденето, собствените интереси и лъжите на дребно. На техния фон второ правителство на Борисовата полицейщина си изглежда направо примамливо. Но до този кошмарен избор се докараха сами избирателите в България, които години наред търсеха някой месия, който да ги „оправи", вместо сами да положат усилията и да вземат от живота това, което искат. Ето и защо Костов ще остане неразбран и мразен.
Приятен уикенд,
