Какъв драматичен финал на миналата седмица – Бойко Борисов арестуван! Живи предавания от пред дома му, от пред полицията, живи вериги и всенародна любов на възрастни жени, които гледат бившия премиер по-влюбено от участничките в „Ергенът“. И за финал – пореден епизод на сериала Бойко-жертвата. Междувременно – протест на ГЕРБ пред сградата на Министерски съвет. Малоброен. На следващия ден – друг протест, срещу войната – вместо да е пред руското посолство, той беше пак пред МС и с море от руски знамена. Ако човек само гледа видео и снимки от България, без звук и коментар, вероятно би останал шокиран от комбинацията на хора, събития, знамена и послания. Нас обаче нищо не ни шокира. Не ни шокира, че МВР не се е променило и прави показни арести – съобщава за тях във Facebook, преди да са се случили.
Не ни шокира, че прокуратурата въобще няма никакво намерение да разследва, обвинява или причинява каквото и да е неудобство на предишната власт в лицето на ГЕРБ. Не ни шокира, че лелки възторжено гледат и пляскат на бившия първи партиен и държавен ръководител все едно е конгрес на комунистическата партия в Северна Корея, а той всъщност излиза от ареста. Не ни шокира, че „националистите“ в България веят знамена на чужда държава, потвърждавайки лоялността, а вероятно и финансирането си, от тази чужда и доказано през десетилетията вражеска нам държава. Не ни шокира, че за 18 години има много неразбрали, че „НАТО вън от България“ не значи нищо – България е част от НАТО и няма как да излезе сама от себе си. Че НАТОвски военни, бази и оръжия са наши такива. И че на НАТО основният външен противник е Русия – по техен избор, след като Москва се отказа от сътрудничеството в съвета НАТО-Русия и реши, че пактът е враг. Не ни шокира, че България продължава да не взема ясна позиция по критични и принципни въпроси и да носи отговорност за това. В случая – Украйна. Единствената страна - членка на НАТО, която не е дала никаква военна помощ. И не, това не означава, че България не е взела страна. Когато не даваш помощ на Украйна (въпреки многократните молби), е ясно на чия страна си. Още по-ясно е, когато даваш пари на тази страна, купувайки стоки от нея – не може да е по-ясно на чия страна си. И това, че държавата избира страната на агресора, убиващ деца, скрити в театър, с огромен надпис „Деца“, който се вижда и от Космоса – не ни шокира. Всъщност вълнува ли ни чак толкова? Няма да ни шокира, ако бъдем честни и установим, че не ни вълнува толкова. Повече ни вълнува, че бензинът е поскъпнал и че държавата дава по 40 лв. на вечер на хотелиерите, приютили бягащите от руските бомби украински майки и децата им. Толкова давали за майчинство. Всъщност - не ни шокира, че масово очакваме държавата да дава всякакви помощи на всякакви хора по всякакви поводи – на майки за децата им, в допълнение на 2-годишното майчинство (16 седмици във Франция, 14 – в Германия, 0 – в САЩ) и почти безплатната детска градина (60 лв. такса). Да имаш дете е като всеки друг разход в живота – човек отговорно трябва да си направи преценката дали му е възможно да си го позволи и да не очаква някой друг да му помага. Не ни шокира, че 30 години свободен пазар (с всичките му дефекти) мнозинството българи очакват държавата да прави нещо за тях. Но държавата всъщност прави само за такива като Борисов. И 30 години не можем да намерим решение на това. Защото се изискват топки. Както и за смислено, почтено и принципно решение по темата „Украйна“. Но не можем. И нас това не ни шокира.
