Като цяло съм голям фен на музикалните формати. С нетърпение очаквам втория сезон на „Гласът на България" по bTV от есента, а айдълът си ми остава любимият формат. Но защо ти е да спечелиш такова предаване, когато може да изпееш само една песен и да станеш известен на момента. Коя е песента, ще попитат надарените гърла на „Пайнер". Но отговорът не е нито хит от Оцко, нито от Кости (бел. ав. - тези двама чужденци са най-големите хитмейкъри в попфолка). Важни са словата, а не ритъмът. А текстът трябва да е посветен на Бойко или неговата партия. След Веско Маринов и неговия химн за полицията сега пък младата Соня Иванова възпя партията-майка. Не е лесно да си ГЕРБ-ер, нито пък певец в днешно време... (ако мога да използвам аналогия от новия хит). Повече по темата пишем на страница 7.

Въобще забелязвам една леко притеснителна тенденция напоследък. Миналата седмица Б.Б. и компания влязоха в учебниците по история, сега пък им се посвещават песни, телевизиите постоянно ги показват как преизпълняват петилетката, режейки лентички, откривайки пързалки... Аз си спомням съвсем малко от комунизма (бях на 8, когато се срина), но такива произведения на масовото изкуство бяха част от всекидневието. Бившият гард на Тодор Живков, сега премиер, вероятно по-добре помни тези времена и похватите на соцпиара. По някаква странна причина вестниците в България поместват темата за песента на забавните си страници (например в. „24 часа" в рубриката „Оживление"), вместо да намерят подходящия начин да анализират очевидно целенасочената кампания за изграждане на култ към личността на Първия партиен и държавен ръководител.
И ако на българските медии им липсва вдъхновение за това, на някои световни им се получава. Да вземем например „Файненшъл таймс". Него го четат малцина в България и едва ли много издания ще се решат да препечатат последния им анализ за нашата родина. Ние решихме да го направим - на страница 8. Авторът показва как сегашното правителство взема решения на парче, променя ги на всеки няколко седмици и в най-общия случай създава лошото усещане у големите инвеститори за липсата на прозрачност и предсказуемост. Вестникът прилага най-пресните примери със закона за ски-пистите, лиценза за шистовия газ и други енергийни проекти. И ако има хора, които смятат, че е добре лоши решения да бъдат променяни възможно най-бързо, за големите компании тази непоследователност е много лош знак. Ето защо те вероятно все не се решават да правят големи инвестиции в България. Една песен все пак трябва да се пее от началото до края.

И докато сме на културна вълна, да похвалим една страхотна инициатива на група българи и техните приятели в Ню Йорк. През септември там ще направят премиерата на нов спектакъл - „Балканска трилогия", чието действие се развива в САЩ, Сърбия и Австралия. В постановката участват актьори от няколко страни, за премиерата се очаква големият Робърт де Ниро, а за края на сезона и българският президент Росен Плевнелиев. Инициативата е наистина похвална и се надявам, че този проект ще успее да достигне и до много американски зрители, а при добри спонсори постановката ще се играе и в Европа. Още по темата на страница 14.

Аз ви желая прохлада в юлските жеги (още за тях и как ще се отразят на портмонето ви - на страници 4-5).
Приятен уикенд,