Затварянето на студиото на BiT в Чикаго е изключително емоционална новина за мен. Не неочаквана, но все пак трудна за приемане. Въпреки че прекратих работата си по този проект преди около две години, тази телевизия беше едно от най-любимите неща, които съм правил в моята кариера. Да ти дадат възможност да избереш абсолютно всичко в една телевизия, стартираща от нулата - декори, техника, софтуери и начин на работа, екип и дори бюрата и цвета на пода. Обичам да се шегувам, че в BiT съм избрал дори и тоалетната хартия - което е самата истина. Две години след като телевизията стартира в Чикаго, отворихме студио и в София. И за там избрах декорите и техниката, която беше внесена от САЩ в България. Избрах и първите репортери и редактори.
Но после нещата започнаха да се побългаряват. Никога досега не съм обсъждал толкова публично това, което се случи. В телевизията се настаниха хора, някои отдавна изхабени телевизионни "легенди" и стари муцуни. С придобитото с годините раболепие, лицемерие и слагачество успяха да спечелят доверието на собствениците с мили думи и големи обещания - за потоци от зрителски интерес и рекламни приходи. Нищо от това не се случи, разбира се. Но в предаванията започнаха да си личат едни и същи гости, едни и същи тези. После това ръководство беше сменено, дойде режимът на Диков - програмна схема от цици и скандали. И интервюта с избягалия от правосъдието банкер Цветан Василев и неговите лобисти в САЩ. А след това и продажбата на BiT на новия собственик - телевизионния продуцент Мирослав Янев. На думи той има интересна концепция - интерактивна телевизия, която да подбира съдържанието си според това, което хората коментират в социалните мрежи. В САЩ това отдавна се прави. Но идеите на Янев засега са само на хартия и в процес на реализация. Дали ще са успешни зависи от хората, с които ще се обгради. Защото всичко зависи от екипа - дали ще намери достатъчно интелигентни и млади хора (да, млади - нямаме нужда от извадени от нафталина лица, които не знаят кога е дошло време за край на кариерата). И дали ще успеят да бъдат независими, или ще се сбъднат прогнозите на най-върлите критици на продажбата на BiT - че зад сделката стоят нечисти интереси, които искат да затворят устата на една от малкото опозиционни медии в България (нищо че тази опозиционност изглеждаше престорена, а зад нея мнозина заподозряха други интереси).
Телевизия BiT като медия на българите по света беше една романтична идея, родена в Чикаго. Идеята не беше моя, а на предишния собственик Павел Вълнев. И аз трябва да му благодаря за това, че ми даде възможност да участвам в реализирането й. Жалко е, че не успя да удържи курса и заложи на грешните хора в България. Дано поне от продажбата да си е върнал загубите и дори спечелил. Но затварянето на BiT в Чикаго е загуба за цялата общност тук, за българската емиграция по света като цяло и за идеята, че е възможно българска телевизия да се самоиздържа с реклами от България и нашите бизнеси по света.
