Когато топлите месеци приключат, се предполага, че животът леко забавя своя ход. Денят вече не е така дружелюбен, а хората се застояват повечко у дома. Политическият живот обаче - напротив, се забързва. Интригите стават по-начесто, даже в един момент човек не успява да ги проследи всичките. Ето - все още е лято, а те вече започнаха. Тарикатите в България отсега стягат редици, защото предусещат, че скоро може и да има избори, което е чудна възможност да се доредят отново до сладките топли местенца в парламента. Групичка ГЕРБ-ери, вкусила сладкото да си в политическия елит, но по една или друга причина отпаднали оттам, в момента подготвят поредната сто и някоя си партия. Надеждата им е да се върнат там, където мирише на власт, а всъщност на много пари. Но с тях тарикатите не приключват. Има една физиономия, която зрителите на ТВ 7 гледат денонощно, защото е придобила навика да се включва във всяко предаване и по всяко време. На Николай Бареков обаче му се иска да го излъчват нонстоп и по останалите телевизии, че и по радиото. Това щастие може да му се случи, ако и той се вреди на политическата софра. За всеки външен наблюдател е ясно, без дори да е правил проучвания, че каузата му е по-скоро кауза пердута. Бареков обаче смята, че народът много го иска. Разказваме за готвените от тези мушмороци интриги на 8 и 9 страници. А на 14-а и 15-а прочетете какви пък ги върши друг един мушморок, но в пола. Не толкова безобидни стават вече нещата, ако се погледне на тях геополитически. Цели две години Америка не е участвала в никаква война. Което си е направо срамота. Но се очаква тези дни на това положение да бъде най-сетне сложен край. Този път на прицел е Сирия. Срещу светския диктатор Башар Асад се оформя любопитна коалиция - САЩ, Великобритания, Франция, от една страна, и крайният ислям около ,,Ал Каида" - от друга. Не че и преди не се е случвало, но Белият дом вече има обеца на ухото и този път надали ще работи в полза на ислямистите, от които сетне самата Америка си пати. Какво предстои в Сирия - на стр. 13.
В BG VOICE се опитваме да балансираме. Затова отново имаме и хубави новини. България е бедна, но реши да отдели 1 милион лева за българските училища в Северна Америка, както пише Петя Кертикова на стр. 18-19. Най-много поводи да почерпят ще имат учителите в школото ,,Джон Атанасов" в Чикаго, за които е предвидена и най-голямата сума. Но дори и вече завършил училище, човек има какво още да научи в живота. Демонстрира ни го отличникът в този брой Пресиан Василев. Неговия успех описваме на стр. 16. Приятно четене.
