В понеделник в новините една жена се жалваше, че държавата я няма и нещо трябвало отдавна да се направи в квартал "Аспарухово" за къщите им, които - самата тя призна, били незаконни. Ако държавата я имаше, това, което щеше да направи, е да ги събори. А нарушителите - осъдени. Тогава пак държавата щеше да е лоша. През последните дни много се заговори къде е държавата - от кмета на Варна Иван Портних, който се оплака, че тя липсвала в лицето на институциите, през вътрешния министър Цветлин Йовчев, който обясни, че по места държавата е кметът до пострадалите, които виниха липсата й за нещастието. Но никой от тези хора не осъзна, че държавата - това са всички те,  които живеят там. Че държавата като институции и представители е 100-процентова проекция на хората, които я населяват чисто териториално. Затова тя е бавна и мързелива в реакциите си, често неорганизирана и рядко превантивна. Затова е възможно да съществуват тези незаконни постройки в продължение на десетилетия без никакви последици. Недай Боже някой да реши да го промени (обикновено не е заради правото, а заради някакъв друг интерес), тогава всички се надигат срещу лошата държава. Политиците пък  са точно толкова корумпирани, колкото техните избиратели - онези, които срещу 20 лева продават гласа си, а после се чудят защо няма подобрение на живота им.

Сигурно сега е още твърде рано за този критичен текст - само дни след като мнозина загубиха всичко. Но е и добър момент наистина да погледнем в огледалото - защото държавата ни гледа оттам. Тя е от всеки, който живее в страната. Не е от някой друг. Институциите, властта не съществуват в някакъв паралелен свят, отделен от гражданите. Неслучайно на английски език думата people има много широко значение - народ, нация. We the people са и първите думи в американската конституция, която е добър пример за самоорганизията на една група хора в държава.

Но в това бедствие във Варна видях нещо, което винаги срещам, когато отразявам подобни трагедии в САЩ - силата на хората да си помогнат сами едни на други. Стотици доброволци дариха пари, време и труд, за да измъкнат изпод калта малкото, което е останало на пострадалите. Вдъхнаха им сила и кураж, че не са сами. Вдъхнаха им вяра, че държавата все пак я има. Макар и затрупана от калта на политическото разнобойство, която ни залива като свлачище вече близо три десетилетия. Макар и сами да не вярваме, че можем и сами, а лидерите ни - тях ги няма. Онези, които го играят такива, пък предпочитат народ с наведени глави, който да забрави, че именно те са държавата и у тях е силата. Ако има нещо позитивно в тази трагедия, то е, че в огледалото вече ни гледат стотици доброволци - те са държавата, която искаме. Да застанем до тях.