Да ползваш прокуратурата като бухалка срещу политическите си опоненти е често явление в българската действителност. Опонентите на премиера Бойко Борисов,  на неговия партньор под прикритие Делян Пеевски и всички дръзнали да се опълчат на Цацаратурата обикновено попадат под ударите й. И преди съм писал, че ако Доналд Тръмп види как управлява Борисов, ще поиска да се прероди като него. Еднолично да разпределя държавния бюджет, да “оправя” всяка криза в държавата, да ползва институциите за собствени лични и политически облаги и да се къпе в медийна любов, а когато не му харесва какво пишат за него – да им се скара, а те да се поправят. Само че другарят Тръмп не е роден в България, а в семейството на американски милионер, и е израснал със сребърна лъжичка в уста, а не в оборите на Банкя, както романтично обича да си гради образа Борисов. И когато Тръмп реши, че е ок да използва прокуратурата (макар и тази на Украйна), за да удари политическия си опонент Джо Байдън, институциите, макар и разклатени през последните 2-3 години, се задействаха. Беше даден старт на отлаганата и дълго обмисляна процедура по импийчмънт. Според мнозина още докладът на специалния прокурор по руското разследване дава достатъчни поводи за това – от определението, че не го оневивинява за възпрепятстване на правосъдието (и че само меморандум на Министерството на правосъдието не позволява действащ президент да бъде обвиняван), до десетките примери за търсене и приемане на помощ от чуждо правителство, които не достигат до нивото на криминалната дефиниция на конспирация, но са твърде притеснителни. Всъщност импийчмънтът не изисква президентът да е нарушил формално престъпен член от наказателния кодекс. Конгресът сам решава дали действията му представляват “сериозно престъпление”. Навлизаме наистина в изцяло непозната територия за американската политическа действителност. Това е четвъртият президент, срещу когото започват процедура по импийчмънт, но първият, за когото това е в първия му мандат. Тръмп е и първият, за който обвиненията са свързани с търсене на подкрепа от чужда сила, и то след руското разследване. Какви ще са последствията от всичко това във Вашингтон, никой не може да каже. До часове ще прочетем стенограмата от разговора между Тръмп и украинския президент Володимир Зелински, а вероятно ще чуем и човека, подал сигнала до Комисията по вътрешни разследвания в Националното разузнаване. От Белия дом, изглежда, се готвят да пуснат и спорния му сигнал до Конгреса, а може би и ще го публикуват за всички. Важно е да отбележим, че тези документи не е нужно да показват quid pro quo (танто за танто) – т.е. президентът да е обещал пускането на военната помощ за Украйна срещу разследване срещу Джо Байдън и сина му. Самият факт, че президентът на Съединените щати е потърсил помощта на чужда сила за предизборната му кампания, е достатъчно престъпление, за да бъде поискано неговото отстраняване. А Тръмп вече призна, че със Зелински са обсъждали Байдън. Въпросът е как и какво точно. Но ако Тръмп се беше родил в България и беше станал премиер – това съвсем нямаше да е проблем. Даже можеше да стане така, че в интернет да лъснат неприлични снимки на гаджето на политическия му опонент. И от това нямаше да произтече нищо. Но, уви, родил се е тук.