Тези дни се разделяме с две от най-големите имена на нашата култура - актьора Наум Шопов и режисьора Хачо Бояджиев. Наричат последния Човека Телевизия. Имал съм честта да се запозная с него преди много години, когато бях водещ в телевизия MSAT. Тогава той гостува заедно с легендарните Анахид Тачева и чичко Филипов в едно от предаванията на медията. Моят шеф ме покани на срещата с тези хора - поставили началото на телевизията в България. Не смеех да седна на стола, а стоях прав до тях. И още помня гръмкия глас и смях на Хачо, докато пушеше цигара - единствен той си позволяваше да го прави в сградата, където собствениците бяха инсталирали детектори за дим във всеки офис. За него нямаше забранени неща. Нямаше и непознати, поне в нашия занаят. Имаше страхотно чувство за хумор, но и замерваше с режисьорския си микрофон по сцената, когато не беше доволен от видяното. Но с характера и дисциплината, която въвеждаше, изгради десетки звезди. В четвъртък неговите приятели и фенове ще си кажат последно сбогом с него. И се надявам БНТ да успее да припомни някои от най-добрите му работи. Още за Хачо Бояджиев може да прочетете на страница 7.
Междувременно в Чикаго към своя край върви и делото за съдбата на църквата „Св. Иван Рилски". Съвсем скоро се очаква решението на съда. Личните ми очаквания са, че нито една от двете страни няма да остане напълно доволна от това, което ще каже съдията. Решението му вероятно ще постави началото на една съвсем нова битка около този храм и съдбата на свещеника там. Още за делото - на страница 11.
Църковните скандали не се ограничават само до Чикаго. Свещеникът на най-стария храм в Торонто (Канада) „Св. св. Кирил и Методий" получи за Великден писмо от своя митрополит Йосиф, с което той го уволнява. Причините за това търсим на страници 8 и 9. Подобен скандал има и в далечна Австралия. Кое обединява всички тези църковни драми - всъщност те се случват под зоркото око на митрополит Йосиф, който отговаря за епархиите на БПЦ в САЩ, Канада и Австралия. Ако това се случи в голяма международна корпорация, вероятно шефът й вече щеше да е изхвърчал заради неспособността си да посочва правилните хора, които да оглавят различните й подразделения. В БПЦ явно няма такъв принцип и не е ясно докога скандалите заради лични интереси ще разтърсват църквите на българските общности по света. И само да припомня, че тези храмове не са строени с пари на БПЦ, а с дарения и доброволен труд на емигрантите. Така че е редно да се намери механизъм, по който те да могат да се разпореждат с това, в което са инвестирали. Пък дори и това да противоречи на остарелите църковни канони.
