Тази седмица Републиканската партия официално обяви, че подкрепя имиграционната реформа и път към гражданство за близо 11-те милиона души без документи. Разбира се, те така го завоалираха в сложни думи - ама не било амнистия, пък не било специална процедура, но това е само прах в очите за твърдите им поддръжници от реднеци и екстремно десни, gun-loving nut jobs. Истината е, че без да променят мнението си по темата, партията им е обречена да губи големи национални избори, защото латиносите са най-бързо растящата група гласоподаватели. През ноември те подкрепиха Обама в съотношение 2 към 1 спрямо Ромни. Републиканците дори ще изхарчат 10 милиона долара до края на годината, за да спуснат техни партийни функционери, за да комуникират по-добре с различните малцинствени групи в САЩ - латиноси, азиатци, цветнокожи...

Хората виждат партията като „страшна", „тесногръда", „без връзка" с обикновените хора и организация за „надути стари мъже", при това богати. Това са резултати от тяхно вътрешно проучване сред 50 хиляди души, цитирано от председателя им Рейнс Прибус. Ето защо партията се променя, обясни той. Като цяло, когато политиците си сменят мнението на 180 градуса, е признак за слаб характер и липса на политическо мнение и ценности. Случаят обаче не е такъв. Партиите, депутатите, кметовете са всъщност представители на хората и техните гледни точки. Когато се променят мненията на хората, това трябва да се случи и с партиите и техните лидери. Обикновено процесът е по-бавен, но се случва. Защото републиканците имат идеи, особено икономически, които са в основата на американската мечта и икономическия прогрес. Те обаче са винаги заглушени от тесногръдите им позиции по социални въпроси. Затова е нужен свеж въздух в партията.

Разказвам цялата тази история от последните дни, защото в България предстоят парламентарни избори, предсрочни. И като гледам - участниците са едни и същи, което да приемем, че е ОК. (Макар че, когато един политик се провали в предишно управление или на избори, е добре да си подаде оставка и да намери с какво друго да запълва времето и бюждета си). Но какво ново предлагат тези хора? Станишев щял да вдигне доходите с 40%, как - не е ясно. Все пак времето на плановата икономика отмина по времето на баща му , а партията му вече е БСП, не БКП. Борисов обещава инфраструктура, защото дотам се простират възможностите му на политик. Той така и не успя да надскочи кметския си манталитет, като здраво изкопира модела на Софиянски, но в национален план. Това обаче не е да бъдеш държавник. В т.нар. дясно пространство нищо ново - старите сини кримки си играят на стражари и апаши, а мотото им е: На ти куклите, дай си ми парцалките! Я влезнат в следващия парламент, я не. И като казах Я-не (Янев)... Този човек е най-забавният политически герой, пълен шут с неизчерпаема циркова програма. Меглена Кунева, която имаше летящ старт по време на президентските избори през 2011-а, не успя да се дефинира като алтернатива на сегашните управляващи и опозиция и пропусна да оглави протестите. Ако влезе в новия парламент, ще е въпрос на статистическа грешка. А можеше да бъде втора сила. Тези хора не промениха нито нравите, нито посланията, нито идеите си. Само дрехите, колите и апартаментите. Останаха търгаши на дребно (е, някои играят на по-едро, но са изключения). И все пак трябва да гласуваме за някого. Намерете вашия човек, защото демокрацията е игра, в която трябва да участваме всички.