Президентът Румен Радев оттегли доверието си от кабинета „Борисов 3“. От това му действие всъщност не произтича нищо, освен че хората може да обърнат повече внимание на думите и мотивите му - най-вече разпадът на държавността и използването на институциите за разчистването на сметки с противниците на властта. Радев изпита това на гърба си, след като прокуратурата, незаконно според мнозинството юристи, пусна записи от СРС-та с негово участие за някаква шуробаджанащина по любовна линия за 400 лв. Нелепо е, но най-вече незаконно и това именно показва разпада на държавността. А новият главен прокурор е по-деен от всички в държавата - всеки ден е с нова акция. Медийна, разбира се. Както се казва - Гешев бди на всеки ъгъл и на всяка граница, така че коронавирусът няма как да дойде в България. Сега прокуратурата подхваща хазартния бос Васил Божков с милия прякор Черепа за изнасилвания, убийства, заплахи, изнудвания - въобще всичко по НПК, за което може да се сетите. Нищо, че лотарията продължава да си върви - един милиард лева са похарчили сънародниците ни за година да търкат билетчета според председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова (ГЕРБ). И това е още по-стряскащо - хората в България не влагат парите си в спестявания или малки бизнеси, защото не вярват нито на банките, нито в успеха си. Те искат да забогатеят бързо. И талончетата са техният най-голям отдушник на потискащото неравенство, беззаконие и липса на държавност в България. Става точно както в романа „1984“ на Оруел. Той пише: „За лотарията се разправяха. Като отмина на трийсетина метра, Уинстън се обърна. Продължаваха да спорят с оживени, развълнувани лица. С внушителните си седмични награди лотарията беше единственото обществено събитие, към което пролите се отнасяха сериозно. Нищо чудно тя да бе основният, ако не и единственият смисъл в живота за милиони проли. Това беше тяхното удоволствие, безразсъдство, тяхното успокоително средство и интелектуален подтик. Ставаше ли дума за лотарията, дори полуграмотни хора проявяваха смайващи математически способности и феноменална памет. Цяла една мафия си изкарваше прехраната, като продаваше системи от числа, прогнози или просто амулети. Уинстън нямаше нищо общо с лотарията, която се организираше от Министерството на изобилието, но знаеше (всъщност всички в партията знаеха), че до голяма степен наградите са въображаеми. Изплащаха се само малки суми, а спечелилите големите награди бяха измислени лица.“ Точно както твърди и прокуратурата за лотарията на Божков - печелившите с големите суми били платени герои. Не че на прокуратурата трябва да се вярва. Но улисани в търкането на талончета, българите изглежда не забелязват, че това, което разбираме като държавност - система от правила, които важат за всички, и институции, които следват да ги спазват, вече съвсем не съществува - крехките наченки са смазани от тези, които продават талончета, и онези, които искат да им вземат далаверата. И всички са някак обвързани с властта, но не и с държавността.