В този брой ви разказваме историята на олимпиеца Тервел Длагнев (на страница 15). Името му - едно от най-българските, спортът, в който се състезава - борба - с дълбоки корени в спортната история на pодината ни. И все пак не ми се стори редно да използвам тази дума - родина, в текста за него. Замених я с „държавата, където е роден". Тервел казва, че ще бъде много горд и щастлив, когато чуе американския химн на почетната стълбичка, ако спечели златния медал. Нарича я „моята държава".  Не мога да отрека, че и аз се кефя, когато американците печелят на тези игри, а и не само. Бих предпочел да се радвам на българските спортисти, но тези игри май ще се окажат най-слабите в олимпийската ни история. Но това е друга тема.

Когато президентът Барак Обама обяви, че специалните части са убили Осама бин Ладен, трябва да призная, че ме обзе особено усещане на задоволство и гордост. Ако погледнете фейсбукa на Тервел, ще видите, че той е един „all-American guy"  - любимото му тв шоу е „Family guy", а на първо място в списъка с книгите си е поставил Библията. В почти всеки негов пост споменава Бог и някак си по американски иска от приятелите си да се молят за неговия успех. Не че има нещо лошо или нелогично в това - все пак той идва тук, когато е на 4 години, и израства в Тексас - сърцето на т.нар. „Bible belt", но се замислих кога България от „родина" става „държавата, в която сме родени". И дали има начин това да не се случва, особено за децата ни, за т.нар. второ поколение емигранти.

Преди време директорът на училището „Джон Атанасов" Боянка Иванова ми каза, че в САЩ се подлагаме на доброволна асимилация - губим езика си, традициите и в резултат - българското си самосъзнание. Много пъти съм мислил над думите на тази жена. Чудя се дали го осъзнаваме, или става бавно, постепенно,  осъществявайки своята американска мечта. Едва ли всъщност има друга държава по света, където това е възможно. Може би именно това прави Америка... Америка - способността да взима най-доброто от всеки, от всяка точка на света и да ги приобщава към своята кауза - неусетно, но сигурно и доброволно.

Писал съм и преди за това, а темата е сложна и дълга. Сега ще се радвам да чуя вашите мнения - на имейла ни, в нашия сайт www.BG-VOICE.com или във фейсбук страницата ни. По-интересните ще публикуваме в следващото продължение по темата.