На 3 март изпитах истинско удоволствие да поздравя зрителите на BiT Новините с Националния ни празник. Отдавна не помня да съм изпитвал такава силна емоция в ефир. Секунди преди това бяхме показали атмосферата от празника в България на фона на химна. Два дни преди това излъчихме на живо церемонията по вдигането на трикольора в центъра на Чикаго - събитие, което те кара да настръхнеш. Репортаж може да прочетете на страници 16-17. 3 март е ден, в който се замисляме за смисъла на патриотизма - имаме ли право да го прибавяме към чертите в характера ни, след като сме избрали да живеем толкова далеч от Родината. Достатъчни ли са извиненията ни за това наше решение. „България е по-силна с всеки един от вас", нахъсано обясни от сцената на Дейли център генералният ни консул в Чикаго Симеон Стоилов. Но как по-точно? Може би по-силна с парите, които пращаме? Този близо един милиард, който всяка година имигрантите изпращат в България, определено е силен икономически фактор, но достатъчна компенсация ли е, че едни от най-умните, образовани и млади хора на България сме решили да я напуснем? Каква е загубата от това изтичане на свежа сила?
Достатъчна ли е финансовата ни подкрепа, или може да направим повече? Като например по-активно гласуване на изборите. Или да промотираме повече страната си в държавите, където живеем... Националният ни празник е и ден за размисъл. За онези мисли, които от време на време идват в главата на всеки един от нас - разпънати между „тук" и „там".
Хубаво е, че държим празника жив и продължаваме традициите, поставени от първите български имигранти в Америка още от средата на миналия век - от вдигането на флага в Чикаго, започнало през 1960 година, и други церемонии на двете крайбрежия.
Националният ни празник е ден да ни напомни, че България е там, където има дори и един българин. Може да е клише, но усещането е такова. И повод да потърсим отговор на въпроса - достатъчно ли сме патриоти.
Честит празник, уважаеми читатели!
