В България нямаме Марина Овсянникова. По-смелите отдавна вече не са в национален ефир, а с идването на уж промяната тяхното завръщане не се случи. Да не се заблуждаваме – никое управление няма нужда от силни журналисти. В България в телевизионните студиа нахлуват такива като Волен Сидеров, а не като Марина. Последният случай – от понеделник. Известният с прякора Бялата Златка политик изглежда все така прекалил с всичко - както когато преди време гостува в БНТ. И тогава го изведоха от студиото с полиция, но поне беше канен. Алкохолът и добавките не прощават на никого. Но за 30 години в България не се появи някой/я като Марина Овсянникова. Но пък има много като Екатерина Андреева – водещата на Первый канал, която вече няколко десетилетия чете вечер след вечер кремълска пропаганда, опакована като новини. Но не са новини. В понеделник вечер, в путинова русия, редакторката Марина Овсянникова излезе зад гърба на Андреева по време на централната емисия „Время“ (онази, която даваха и в България по времето на комунизма) с плакат с надпис: „Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат. Руснаците са срещу войната“. Тя няколко пъти повтаря „Спрете войната, не на войната“. Андреева не трепна. По-късно 60-годишната тв говорителка обясни на феновете си в инстаграм, че издържливостта й в ефир идва от йогата и сърцето. За подлостта да говориш всяка вечер лъжи не каза нищо. Тя продължи да го прави и на следващата вечер. Затвор до 15 години и глоба от 1,2 млн. рубли грозят Овсянникова, според новоприетия в путинова русия закон, който има за цел да смаже и малкото останали независими гласове. Понякога е чудно как десетилетия наред комунизмът е бил възможен и най-вече вярата в него на обикновения човек. Ами с хора като Андреева. Но ако през миналия век е било много по-трудно човек да се снабди с разнообразна информация, то сега има интернет и начини да се избегнат ограниченията на руските регулатори, сравнително свободни канали за комуникация, а в Украйна живеят много руски граждани, които разказват. Стига да имаш желание. Но както и в България, така и в русия, по-лесно е да бъдеш като Андреева – да се правиш, че това около теб не съществува. Че то е такова, каквото го разказваш в уж новините, и че ако не се интересуваш, някак си ще те подмине. Всичко, което ни се случва и което не харесваме, е възможно благодарение на нашето собствено безучастие и бездействие. Живеем в странни времена. Смелостта на Марина Овсянникова е впечатляваща, вдъхновяваща. Като тази на украинския народ, който не дава и милиметър от родината си без бой. И резултатът е виден – уж великата руска армия след три седмици война не е завоювала нито един от 10-те най-големи украински града. А заради учудващата смелост и обединеност на останалия нормален свят русия е върната поне половин век назад в икономически, политически и културен аспект. Ще страдат обикновените хора, ще кажете вие. А не заслужават ли – заради липсата на смелост толкова време. Не заслужаваме ли всички ние да платим твърде високата цена заради тази колективна липса на смелост 45 години, в които руският ботуш мачка народа ни. Украинците са решили да платят цената за своята свобода и го правят смело. И много от тях ще умрат. Но веднъж и героични. А както се казва в клишето – страхливците умират всеки ден. То затова е клише – защото е вярно.