Не ви ли омръзна от избори – четвърти за година и половина? Всъщност, няма никакво значение. Така, както ви омръзва понякога да ходите на работа, но го правите, защото трябва. Така е и с демокрацията. Тя е процес, който изисква много работа и участието на всички. Никой няма да дойде да ни оправи, макар много да обещават. Първите социологически проучвания в началото на кампанията показват умора от изборите и вял интерес. Разбираемо е, но има много работа за вършене. Големият брой негласуващи е обяснението на проблема с изкривените изборни резултати и последствията от това – например нереципрочно големият процент и брой депутати на ДПС през всичките години. Демокрацията не е права линия, тя е дълъг и омотан процес, доста объркан понякога, messy, както казват американците. Тази седмица отпразнувахме 137 години от Съединението и нацията изглежда по-разделена от всякога. И не защото има различни мнения или интереси, а защото ми се струва, че ни липсва обща цел, национална кауза. Над 30 години след падането на комунизма още нямаме и общ прочит на миналото ни и това е голямата причина за разделението днес. Мнозина продължават с милите спомени за комунизма и бай Тошо, както галено наричат диктатора на мракобесния режим.
45 години руски ботуш и комунизъм оставиха повече белези в националното ни ДНК от пет века турско робство. Когато идва Освобождението, България е китна страна с хубави пътища, църкви, чешми и училища, ведри и целеустремени хора, по разказите дори и на руските журналисти, дошли у нас. Само за няколко десетилетия страната се превръща в икономическа сила и просперира. Но не може да се отърве от руското влияние и опити за вмешателство – кога задкулисно, кога със сила. Повече от век е минало от тогава и това не се е променило. На предстоящите избори виждаме яростния сблъсък на руското влияние с избрания ни европейски път. Партии, открито веещи руски знамена, проповядващи откъсването на България от Европейския съюз и НАТО, ще имат добър изборен резултат според социологията. Тези партии и обслужващата ги пета колона получават директно и скрито финансиране от Москва. Президентът Румен Радев, който вече съвсем не крие руските си зависимости, назначи служебен кабинет, който прилича на снимка на Политбюрото на БКП от 70-те години на миналия век. И така говори, и така управлява. Слави Трифонов предлага смяна на модела на управление на страната – от парламентарна да стане президентска (с юридически невъзможен референдум и в отчаян опит да се докопа до заветните 4 процента, за да влезе отново в Народното събрание). Ако България беше президентска република, вероятно през последните 10 години щяхме да сме си избрали Бойко Борисов. А след него самия Слави Трифонов. Демокрацията ни не е дорасла за президентска република. И да не даваме примери с чужди държави с такова управление. Там работи принципът за checks and balances - системите за контрол и проверка на институциите, начело с действаща съдебна система. Това е реформата, от която България има нужда. Когато има работеща прокуратура и съд, няма да има такова значение дали републиката е парламентарна или президентска. Защото всички ще бъдат контролирани. Корупцията няма да изчезне, но ще намалее и ще има повече пари за пътища, училища, здравеопазване. Ще се намали и бюрократичната тежест за бизнеса, защото сега има хиляди спънки и изисквания, които държавата създава в опит да предотврати извършването на нарушения от бизнесите, понеже не вярва в превантивната функция на собствената си съдебна система. Няма да е лошо и на тези избори да се върнем към по-класически модел на политическа система – ляво, дясно, център - и да позиционираме там няколко системни партии. А останалите експерименти да останат навън. За първи път от много време сега виждаме и такъв опит на основните играчи да се позиционират и разделят вляво или дясно според принципите за управление на държавата, които изповядват. Четири пъти избори за две години, а и опитът от последните 15-20, вече трябва да ни е научил да се откажем от екзотиките на гръмогласни нови политици, които предлагат шумни идеи и галят тънко най-тъмните кътчета на душите ни, експлоатират страховете ни, подклаждат надеждите ни за бързи решения, които няма да изискват нашите усилия. Е, не научихме ли, че това е невъзможно? Никой няма и не може да ни оправи – ни за 800 дни, ни с президентски модел на управление. Можем само ние. За начало – като гласуваме. Датата е 2 октомври.
