Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун изразил "своята признателност за щедростта на България към сирийските кандидати за убежище". Това - поне според офиса на BG президента. Вероятно дипломатическата любезност задължава такива фрази, но тази е по-куха от обичайното.
Защото в България бежанците са наблъскани по 8-10 души в стаи, семейства са разделени, а една жена - малко над 50-те, наскоро почина, защото повече от час за нея не дойде линейка, а таксиметрови шофьори и полицаи отказаха да я закарат до болницата. В друг репортаж на bTV видяхме как според местните хора около бежанските лагери чужденците били заразни и престъпници.
А я погледнете коментарите в интернет под статиите, в които пише, че издръжката на един бежанец струвала около 1,000 лева. Що за расисти са тези хора, които ги пишат, вероятно ще си кажете. А сега честно си отговорете на въпроса дали ще сте ОК, ако един такъв бежански лагер има до вашата къща? Но наистина бъдете честни. Дотук с нашата толерантност и „щедростта на България".
Само да припомня, че това са хора, които бягат от смъртта, за да спасят живота на децата си. А когато ние бягаме от икономическата война в България и се натъкнем на дискримания и расизъм, сме първите да извикаме. Англия, Франция, Германия, Холандия и други държави по света си спечелиха българското неодобрение заради някои наистина дискриминационни практики и отношение. Но поне ще изпратят линейка навреме, ако някой се разболее.
Разбира се, притокът на бежанци създава реални опасности за страната - и от зарази, и от престъпност, и дори от терористи (още за това на страница 12-13). Но това е ролята на държавата и на всички нас като хора - да осигури закрила на бягащите майки с деца и да ограничи достъпа на потенциалните заплахи. Но това не става, като само се говорят празни приказки по коридорите на Брюксел и ООН, а с реална работа и лидерство от т.нар. ни държавници.
