От инвалидния стол до световен шампион в смесените бойни изкуства. Звучи като сценарий от холивудски филм, но всъщност това е истинската история на Чарлз Оливейра, един от най-обичаните бойци в ММА. Бразилецът първо спечели световната титла в лека категория на UFC срещу Майкъл Чандлър, а след това я защити последователно срещу други две от големите звезди - Дъстин Порие и Джъстин Гейджи.
В края на октомври Оливейра загуби в бой за титлата от Ислам Махачев, но обещава, че един ден ще се върне на трона в дивизията.
Как обаче изобщо става звезда в меката на бойните спортове, след като малък едва не остава инвалид за цял живот?
Във всяка от битките Оливейра е бил в нокдаун и това е символ на целият му живот, пише MMA.bg.
Често пада, но винаги става.
Чарлз е роден във фавелите на Сао Пауло в семейството на чистач и работник в кланица.
Както всички млади бразилци Оливейра обожава футбола, но на седемгодишна възраст се сблъска с трагедия: лекарите му забраняват да тренира.
Прочети още
Чарлз изпитвал силни болки и трудно могъл да се движи, а за момче, обсебено от футбола, това било сериозно изпитание.
Докторите казвали на родителите му, че може да забрави за спорта и вероятно ще остане инвалид за цял живот.
„Докторът каза, че няма да ходи, че ще остане в инвалидна количка. Но ние отговорихме, че никога няма да се примирим с това. Знаех, че Бог няма да позволи това“, спомня си майката на Чарлз.
Оливейра не можел да движи глезените си и прекарва две години в болницата.
Майката спяла в отделението - на пода до леглото на сина си. Веднъж тя не се върнала у дома цял месец. Тя стояла при него през нощта в болницата, а в пет сутринта отивала на работа.
Тогава Чарлз оставал сам. Днес той си спомня тези моменти с ужас.
„Прекарах две години в болницата и беше гадно, защото не можех да отида никъде. Родителите ми трябваше да работят, така че често бях сам. И беше трудно да свикна с това.”
, споделя Оливейра. Нямало
достатъчно пари за лечение.Бащата на Чарлз работил в кланица и продавал яйца на местния пазар, а майка му била обикновена чистачка в училище. Но семейството е подпомогнато от нейния шеф, директорът на училището, в чиято къща тя работила на непълно работно време.
Именно той помогнал за прехвърлянето на момчето в клиниката, където е подложен на допълнителен преглед.
Когато Чарлз е на единадесет години, той е изписан от болницата.
Младият бразилец не се възстановява напълно. Веднъж на всеки две седмици лекарите му бият инжекции, които предотвратявали възпалението.
И въпреки забраната на лекарите, два месеца по-късно Чарлз се връща към тренировките, само че не на зеления терен.
Оливейра се отказва от футбола и се влюбва в джиу-джицу.
Той е запознат с бойния спорт от негов съсед.
За съжаление въпросният Пауло така и не успява да види успехите на шампиона в UFC. Само две години след първата тренировка на Чарлз, мъжът е застрелян.
Тогава Оливейра е едва 14-годишен.
„Той стана част от нашето семейство, защото имаше добро сърце, уважаваше родителите ми и обичаше мен и брат ми. Сигурен съм, че отвисоко той вижда историята на живота ми.
Иска ми се да беше тук, защото той беше този, който ме запали по джиу-джицу. Сигурен съм, че той се гордее с това, което ми се случи, защото винаги се е радвал на успехите ми“, признава Оливейра.
Майката на Чарлз е била против хобито на сина си. Тя се страхувала, че той отново ще бъде наранен. Но бащата подкрепя, а успехът не закъснява.
„Той започна джиу-джицу два месеца след като напусна болницата и два месеца по-късно спечели местния шампионат. Когато се върнахме в кабинета, лекарят каза, че за него това е абсолютно невъзможно.
А Чарлз вече имаше два златни медала“, спомня си с гордост баща му.
Прочети още
„Предпочитам да умра, отколкото да продължа така. Трябва да преследвам това, което обичам, и не искам да правя всичко това повече“, казал Чарлз на родителите си.
Неговата майка го подкрепила, защото са религиозно семейство.
„Ако вярваш в Исус и вярваш, че си изцелен, значи си излекуван“, казва майка му.
Оливейра вече е звезда в големия спорт, но си остава човек от бедните квартали.
Помни корените си, а по време на пандемията не спира да помага на хората от родното си селище. Чарлз се изявява под прякора "Do Bronx", което е португалски жаргон за човек от фавелите. 
