„Капитал"
Пушките на стената, окачени на геополитическата сцена през 2016 г., вече гърмят. А лъвският пай от политическите рискове през тази година остана в Европа - разпределен между „Брекзит" и популистката заплаха в изборите в ключови страни от ЕС. И докато част от тях вземат мерки срещу евентуалната намеса на Русия, друг вид предизборно напрежение предизвика дипломатическа криза в отношенията с Турция. Заради предсрочния вот в края на март в тази група попадна и България. Проваленият опит за преврат през миналото лято развърза ръцете на турския лидер Реджеп Ердоган за основната му цел - превръщането на Турция в президентска република. Изминалите осем месеца подготвиха почвата с чистката в държавните институции, службите за сигурност и медиите и препълването на затворите с „врагове". Походът на турския президент към тоталната власт трябва да се увенчае с подкрепата на народа на референдума за промяна на конституцията на 16 април.
Неубедителните данни в социологическите проучвания обаче принудиха Ердоган да мобилизира и огромната турска диаспора в Европа. Но интересите му влязоха в челен сблъсък с напрегнатите избори в страните с най-многобройни турски общности, в които крайнодесни популисти са застанали на добри стартови позиции към властта.
Ескалацията „Ердоган срещу всички" започна от Германия, където няколко общини не позволиха изяви на турски политици в подкрепа на референдума. Малко след това и българското външно министерство обвини Турция в „директна намеса във вътрешните работи на България". Но темата прерасна в мащабен дипломатически скандал след особено твърдия отпор на Холандия политици от Анкара да агитират в третата по големина в ЕС турска общност в страната след тези в Германия и Франция. Планираните митинги щяха да се състоят дни преди парламентарните избори миналата сряда в Нидерландия, в които крайнодясната и антимюсюлманска Партия на свободата на Герт Вилдерс и Либералната партия на премиера Марк Рюте влязоха с изравнени позиции. Решението на холандските власти очевидно е проработило, защото управляващата партия на Рюте спечели изборите с убедителна преднина пред останалата втора Партия на свободата.
Обвиненията във фашизъм и нацизъм, с които Ердоган нападна Германия и Холандия, и заканите му за преразглеждане на мигрантската сделка с ЕС предизвикаха верижна реакция на солидарност от европейски столици. България не е сред изразилите официална позиция.
Макар причините за дипломатическата криза да са изборно конюнктурни и вътрешнополитически, разривът между ЕС и Турция днес изглежда по-възможен отвсякога. Събитията са пореден етап на разделителния процес, който тече, откакто режимът на Ердоган започна да отклонява Турция от демократичния път на развитие и да я отдалечава от Европа. Въпросът как това влияе на големите турски общности на Стария континент засилва притесненията. А това, което ще се отложи за дълго, а може би и завинаги, е европейската идея за Турция.
