Първият номиниран е „Консервфилм“
Първият номиниран е „Консервфилм"
„Консервфилм" на аниматора Златин Радев доскоро бе единствената българска номинация за „Оскар", а със „Сляпата Вайша" на Теодор Ушев българите аниматори, забелязани от киноакадемията, стават двама. Късометражният филм от 1990 г. е носител на десетки награди, а за престижната статуетка е номиниран през 1991 г.
„Консервфилм" е създаден в зората на българската демокрация и представя мрачен свят, който вместо от хора е населяван с консервни кутии, а градовете са изградени от картон. Консервите се пълнят, слагат им се етикети и отпътуват към пазара, докато не се завърнат отново на поточната линия - за да бъдат пак напълнени, да им се залепят нови етикети и така сякаш до безкрай. Метафората е ясна - те представят образа на тълпата, а поточната линия е репресивната машина не само на политиката, а на всички техники, с които масата е манипулирана.
В свое интервю преди време Радев споделя, че идеята на филма е замислена още преди 1989 г. и падането на БКП от власт. „Идеята ми беше не да представя някакъв тоталитарен политически режим. Исках да покажа, че ние самите сме просто едни овце и правим това, което ни кажат. Не става въпрос само за политика, а за манипулацията като цяло", разказва Радев.
Освен на „Консервфилм" той е автор на филмите „Само за мъже" (1986 г.) и „Шок" (1996 г.) и режисьор на анимациите „Людовик" (2007-2008) и „Sandman" (2009).
Златин Радев е завършил Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров" и Националната академия по театрално и филмово изкуство със специалност анимационна режисура, като негова дипломна работа е именно „Консервфилм". В момента се занимава с анимация, продуцентство и също така е университетски преподавател.
Георги Боршуков спечели с „Матрицата"
Георги Боршуков спечели две отличия. На церемонията през 2001 г. киноакадемията награди Боршуков, Ким Либрери и Дан Пилони с „Оскар" в категорията за технологични постижения. Тримата разработиха система за обработка на изображения (рендъринг), използвана при виртуалната кинематография на студиото „Манекс визуални ефекти". Технологията направи фурор с революционния филм „Матрицата". Системата на Боршуков за първи път беше използвана във филма „В какво се превръщат мечтите" (за който българинът също печели „Оскар", макар и косвено, като част от наградения екип в категорията „Най-добри визуални ефекти"), а после в „Мисията невъзможна 2" и др. На церемонията през 2015 г. триото Боршуков-Либрери-Пипони отново получава поименно най-високата награда на филмовата академия. Този път те триумфират за технологията Universal capture от компанията Esc entertainment. Системата позволява създаването на изключително реалистични човешки лица, като се използва компютърна анимация. За първи път е използвана в трилогията „Матрицата". Технологичните оскари най-често се връчват за минали постижения, които са допринесли за развитие на киноиндустрията през годините. След „Матрицата" Георги Боршуков работи дълго време като шеф на R&D отдела на „Електроник артс" (ЕА), компанията гигант в производството на видеоигри. А неотдавна основа и собствена компания Intervisual согр, на която е главен изпълнителен директор.
Сънародник отличен за „Животът на Пи"
Любомир Христов участва и в двата филма, които прибраха оскари през 2013 г. - „Животът на Пи" и „Арго". Режисьорът с тапия от класа по анимация на Тодор Динов във ВИТИЗ, работил с Клинт Истууд и Кевин Костнър, трупа стаж в творческия колектив „София". После печели конкурс в Лондон, става шеф на най-голямото студио за компютърни ефекти „Синесайт". Подписва чудесиите в „Армагедон", „Отмъстителите" и много други. През 1998-а от „Синесайт" го прехвърлят в
Лос Анджелис като директор на техния художествен отдел в САЩ. През 2003-та създава собствена компания за дизайн и визуални ефекти в Холивуд. Член е на съюза на художниците на Америка, на обществото за визуалните ефекти на САЩ и е кандидат-член на филмова академия. „Животът на Пи" е по едноименния бестселър на Ян Мартел, разказва за фантастичното пътешествие на младия Писин (Пи), който след корабокрушение в продължение на 227 дни се носи сред водите на Тихия океан на малка спасителна лодка в компанията на грациозен, но кръвожаден тигър на име Ричард Паркър. Книгата дълго се смяташе за невъзможна за адаптиране в киното, но Любомир Христов показа, че няма прегради за творческата енергия. „Лично аз нямам „Оскар", а съм част от екипа, който получи наградата за визуални ефекти. Трябва да се разбере, че нашето изкуство е колективно! Ние не сме като актьорите, които получават оскари за собствените си роли. Визуалните ефекти бяха направени от много хора. Аз не съм работил по тигъра. Той е изцяло творение на Иythm & Hues, които получиха оскара на сцената. „Арго" спечели, защото е актуален, достоверен, динамичен, професионално направен. Той демонстрира много съвременен подход към киното по истинска и оригинална история. Това стана в година, в която повечето филми са снобски и претенциозни, направени по измислени или пресъздадени сценарии. Те не са разказани добре или пък са разказани в музикална форма с претенциозни и неубедителни постановки. И може би „Арго" спечели именно заради своята непосредственост и честен разказ, да не говорим за прекрасната режисура. „Арго" е от най-приятните ми проекти заради невидимите визуални ефекти, които са изключително съдържателни", разказа тогава той.
Валентин Василев в първа класа на „Титаник"
„Титаник" изстреля Лео ди Каприо и Кейт Уинслет на гребена на вълната на Холивуд, обирайки рекордните 11 оскара. Един от тях отиде в екипа, отговорен за визуалните ефекти. В него с две ръце и красив ум се включва Валентин Василев. Роденият в Пазарджик скулптор прави камината в първа класа на кораба и всички архитектурни детайли. Коридорът, в който героите на Кейт и Лео бягат, преследвани от водната стихия, е макет, който българинът изработва. Василев емигрира в Калифорния през 1991 г. Минават шест години, докато получи първата си поръчка от компания за киноефекти. Дотогава се издържа като куриер, чистач на къщи и работник в бронзолеярна. От „Диджитъл домейн" го наемат да проектира космически кораб в „Петият елемент" на Люк Бесон. Първият филм, за който получава място във финалните надписи, е „Пристигащият" с Чарли Шийн. Василев оставя отпечатъка си и върху ленти като „Двестагодишен човек" и „Пристигане".
