100 години след края на Първата световна война светът все още не е толкова различен и мирен, че да не се притесняваме вече за войни. Нещо повече – в условията на глобалното и свързано общество локалните конфликти стават все по-значими с оглед на общата картина. И днес светът се превъоръжава, изобретявайки нови по-страшни и по-смъртоносни оръжия, част от които са тествани в различните локални военни конфликти по света. Ето някои от оръжията на бъдещето:

Дронове и рояци от дронове

През октомври 2016 г. Министерството на отбраната на САЩ (DoD – Department of Defence) проведе безпрецедентно учение. Три изтребителя F/A-18 Super Hornets, които летят над Калифорния, пускат 103 микродрона. Всеки от дроновете може да работи индивидуално, но това, което е по-интересното в случая, е, че могат да работят и като едно цяло. Учението демонстрира как тези дронове притежават "напреднало поведение на рояк", което се изразява в "колективно вземане на решения, адаптивно летене и самолечение". Днес дроновете са се превърнали в ключово военно решение както за разузнавателни мисии в полева среда, така и дори за извършване на покушения, пишат британският Telegraph и webcafe. Самоуправляващи се безпилотни самолети могат с часове да останат във високо положение и в критичния момент да ударят. А с подобрения като системата TANEIS на BAE, която включва технология за стелт, подобни системи само ще се подобрят с времето.

Всъщност, когато говорим за дронове, най-често се съсредоточаваме само върху летящите безпилотни самолети. В момента Русия разполага със система от безпилотни танкове, която се изпробва в Сирия, където руснаците защитават режима на Башар Асад. Дронове също ще има и в морето. През януари тази година Американската агенция за авангардни изследователски проекти в областта на отбраната (Дарпа) приключи двугодишното изпитание на нов автономен противолодъчен кораб – Sea Hunter. Основното му предимство не е технологично – в някои отношения съдът изглежда почти конвенционално, но реалната му сила идва от паричната стойност и от издръжливостта му. Да поддържаш голям кораб с екипаж в морето е скъпо занимание. Според оценките само един кораб тип разрушител струва на американския флот около 700 000 долара на ден. Sea Hunter, който може да остане в морето месеци, струва само 20 000 долара.

Сензори и самонасочващи се оръжия

Вероятно най-голямата военна промяна на всички времена е в ход и това е промяна в разгръщането не на бомби и куршуми, а на информация. "От хилядолетия командирите трябва да се борят за информация и зависят от това, което са им събрали съгледвачите. Сега командирите са затрупани с информация", казва Пол Шарър, бивш офицер от специалните части, работещ в офиса на американския министър на отбраната. А тази информационна революция се задвижва от появата на сензори. Преди обемисти и скъпи, сензорите сега са толкова сложни, евтини и леки, че могат да бъдат имплантирани в почти всичко – от кожата на войниците до прелитащите безпилотни самолети.

Резултатът са купища данни в реално време, които могат да дадат на командирите информация секунда по секунда за ефективността на техните сили. През септември тази година британската технология, известна като Sensing for Asset Protection с интегрирана електронна мрежова технология (Sapient), която е способна да проучи вражеските градове много по-бързо и лесно, бе тествана в триседмични тренировки на градско бойно поле край Монреал. Самата система известява войниците за възможни опасности и скрити вражески сили. Такива експерименти с "оспорвана градска среда" стават рутинна част от обучението за битки. Един от тъжните изводи е, че все по-рядко войници ще се бият на открито бойно поле и все по-често битките ще се водят в претъпканите градски пейзажи, позволяващи на враговете да се крият в иначе цивилни места.

Новата пехота – екзоскелети, броня и добавена реалност

Сензорите и куршумите "Екзакто" ни навеждат към едно не толкова далечно бъдеще, в което хората не са заменени от машини на бойното поле, а работят заедно с машините в полеви условия. Ако кошмарът на напълно автоматизираните роботи убийци в стил "Терминатор" някога се сбъдне, той ще бъде предшестван от хора, които – подсилени от такива технологии като екзоскелети и хедс-ъп дисплеи – ще могат да подражават на безмилостната сила, скорост и непосредствен анализ на бойното поле на Cyberdyne Systems Model 101, така добре изигран от Арнолд Шварценегер. Такива екзоскелети дават повече бързина, сила, баланс и скорост, с които човек може да се превърне в супергерой. Нещо като Тони Старк от Iron Man, но не толкова лъскави (поне засега).

Костюмът има каска с динамична компресия, която може да сведе до минимум нараняванията дори и след изстрел в главата, както и дисплей с добавена реалност в предната част на шлема, който предоставя подробна информация за заобикалящата среда. Допълнително с това в костюма има и сензори, които следят показателите на всички важни органи в тялото на войника. Подобни шлемове с добавена реалност се очаква да станат нещо стандартно в бъдещето на военната екипировка. Защитата също ще се подобри. Технологията за бронежилетки не се е променила драматично в продължение на много години. В момента обаче се работи именно в тази насока върху броня, съдържаща течност, която се втвърдява при удар. Идеята е тя да абсорбира не само удар от куршум, но и дори смъртоносни иначе ударни вълни.

В търсене на още повече скорост

Понякога технологичният напредък може да зацикли. Така например инженерите на реактивните двигатели за последните десетилетия са успели да постигнат относително скромни резултати в повишаването на скоростта на изтребителите. Затова обаче те се съсредоточават върху други аспекти – мобилност и стелт технологии. Способността да се движиш и да се криеш във въздуха е ценена, тъй като противовъздушните технологии стават все по-софистицирани и добри в откриването на вражески самолети. Това обаче не означава, че инженерите не продължават да се стремят да задминат скоростта на звука. Най-известният от тях е SR-72 на Lockheed Martin, наследник на SR-71 Blackbird. Но не само във въздуха се търси счупване на звуковата бариера. При артилерията и електромагнитните релсови оръдия това също е съвсем достижим потенциал. Някои от тях използват мощни електрически импулси за задвижване на ракети, чиято скорост достига до над 10 хил. км/ч.

Лазери

Лазери вече съществуват на някои от военните кораби на американските военноморски сили. Междувременно обаче във Великобритания Министерството на отбраната обяви програма за изследване потенциала на лазерните оръжейни системи, които според властите "биха могли да допълнят или да заменят съществуващите оръжейни системи, за да защитят нашите морски и сухопътни сили; например кораби от ракети с опасност или войници от вражески оръдия". Главният научен съветник на МО Саймън Холертън, който ръководи британските военни изследвания, описва лазерната програма като тази с най-големия "уау фактор". Проблемът е властта. Лазерите изискват много – и като усилия, и като финансиране. Но ползите са ясни: прецизност и контрол. Не само че лазерите могат да бъдат насочвани с превъзходна точност, но също така те могат да бъдат настроени да бъдат смъртоносни или несмъртоносни. По този начин лазерните системи биха имали важно приложение дори в патрулните кораби. На практика те са като бластерите в Star Trek, които могат и да убиват, и просто да зашеметяват.