Наемната войска "Вагнер" на близкия до Путин Евгений Пригожин е започнала да разраства влиянието си в няколко държави по света - включително в Сърбия.
Това съобщава Politico, като цитира изтекли вътрешни документи на американската администрация.
Вашингтон следи активността на "Вагнер" от години - особено в държави във война като Сирия, където са разположени американски войски.
В последните месеци обаче проблемите с "Вагнер" стават все по-големи в страни, с които САЩ поддържа дипломатически и икономически отношения. Затова и администрацията на Джо Байдън започна да налага целеви санкции, които да прекъснат достъпа на групировката до технологии, произвеждани от американски компании.
В началото на декември "Вагнер" обявиха, че откриват свой "център за дружба и сътрудничество" в Сърбия, който трябвало да се занимава с "информационно противопоставяне на руските либерали, които са избягали в Сърбия и се опитват да водят антируска дейност там".
Американските документи потвърждават, че групировката е задействала операции за противодействие на "активности срещу режима на Путин от страна на членове на руската диаспора" в страната.
Присъствието на наемниците в Сърбия съвпада и с нарастващото напрежение по границата с Косово, което не е признавано като независима държава от Белград. Ръководител на новия клуб на "Вагнер" в Сърбия е местен екстремист на име Александър Лисов, който има забрана да влиза в Косово от 2017 г.
Сръбският президент Александър Вучич повиши бойната готовност на армията и заплаши с инвазия, ако правата на сръбските граждани на Косово се нарушават.
Ситуацията в страната се влошава в последните два месеца, след като местните власти наредиха етническите сърби да предадат регистрационните номера на автомобилите си, издавани в Сърбия.
Очаква се американските служби да задействат допълнителни мерки срещу частната армия, за да ограничат действията ѝ в Украйна.
В началото на декември група американски сенатори от двете големи партии внесоха проект за обявяването на "Вагнер" за терористична групировка - включително заради опит за убийство на украинския президент, за избиване, мъчения и изнасилвания на мирни жители на Украйна, както и за ликвидирането на няколко руски журналисти в ЦАР заради разследване на техните престъпления.
Позициите на "Вагнер" се засилват и в държави като Мали и Централно-африканската република.
"Употребата на частни военни групировки, особено както виждаме в държави със слабо управление, постоянни проблеми със сигурността и богати природни ресурси, дава възможност на "Вагнер" да сключва споразумения за охрана или да улесняват бъдещи дипломатически отношения с тези страни, коментира изследователката Катрина Докси пред Politico, цитирана от boulevardbulgaria.bg. "Вагнер" бяха активирани и на фронта в Украйна, където според американските източници - "90 процента от жертвите, които групировката е претърпяла, са затворници".