Доскоро много киевчани търсеха спокоен живот, уморени от цените и темпото в Киев. Част от тях се озоваха на улица „Вокзална“ в малкия град Буча, на 27 км северозападно от столицата на Украйна. Градчето беше известно сред столичаните като „малка Швейцария“, разказва Guardian. Днес „Вокзална“ е опожарена, нейните разрушени домове и разбитата военна техника, осеяна по калното блато на това, което беше улица доскоро, станаха символ на опустошението, причинено от войната, водена от Владимир Путин. Не е останала тухла невредима, нито петно кал, което да не е примесено с кръв. 43-годишният Сергей Савенко, който живее с майка си Лариса на №35, е успял да преброи руските бронирани машини, когато те преминали по улицата му в 9:10 ч. сутринта на 27 февруари.
„Преминаха 70 бронирани машини и руски войници вървяха до тях“, спомня си той. „Отне им около 40 минути да минат покрай нашата къща.
Гледах и броих.
И тогава украинците изстреляха снаряди срещу руснаците“. Първият от тях унищожава навеса на Савенко в голямата му градина отзад. Движещите се на открито бронирани машини се опитват да се обърнат в паника назад, когато следващата по-точна вълна от снаряди се изсипва върху тях.
Руски тела са разпръснати по пътя, горещ метал лети във въздуха, разбивайки всеки прозорец, обгръщайки дърветата в огън и превръщайки горящите превозни средства в разтопен метал. Час след украинското нападение руснаците се връщат, за да приберат мъртвите си – и да се окопаят в градините на „Вокзална“, откъдето да открият огън срещу украинската отбрана. „Бяхме през цялото време в мазето си“, каза Савенко. „Руснаците разположиха оръжията си и откриха огън от предната градина. Един слезе в мазето и ни видя. Той каза да мълчим. Каза, че е добър човек, но колегите му щяха да ни застрелят. Взеха ни телефоните, сякаш можехме да подадем някакъв сигнал“.
62-годишната Зинаида от къщата на №31 се крила в мазето си от 5 март. В неделя украинската армия откри тялото на нейния зет точно зад ъгъла. „Дъщеря ми го помолила да напусне мазето им, за да вземе някои неща от къщата на съсед. Ето нейната бележка, той я носеше със себе си: цигари на рафта до дивана, хапчета, хранителни стоки, чехли, одеяло. Той напуска къщата на 4 март.
Вървял е само на 20 метра,
преди руснаците да го убият. Без предупреждение, без причина.“ От същата страна на улицата на номер 27, в новопостроена жилищна сграда, 55-годишният Иван и 50-годишната Хелен чистят стъклата, фрагментите от снаряди и невзривили се гранати от общата веранда. Били се нанесли само три месеца по-рано. От осемте семейства, които са живели тук, те бяха единствените, които останали.
„Почиствахме през цялото време, метяхме. Искахме да покажем, че не сме уплашени“, казва Иван. „Но виждате ли онзи висок жилищен блок там? Имаше снайперист и той се ядоса, че не сме уплашени и не се крием, затова стреля над главите ни“. Днес Буча е почерняла и издълбана. Телата на цивилни хора продължават да се откриват по улиците. В понеделник украинските военни откриха пет тела на мъже, които са били вързани и застреляни от руснаците в мазето на сграда. Счита се, че общият брой на жертвите в града е над 300. Сателитни снимки, публикувани и анализирани от The New York Times, показват, че телата на мъртвите цивилни лежат по улиците на града още от 11 март, което значи, че хората са избити преди повече от три седмици.
Някои от телата са до нещо, което изглежда като кратер. Други са близо до изоставени коли. Три лежат до велосипедите си. Някои са с вързани ръце зад гърба си с бял плат.
„Това са военни престъпления
и ще бъдат признати от света за геноцид“, каза президентът Володимир Зеленски, след като посети града в понеделник. „Знаем за хиляди убити и измъчвани, с отрязани крайници, изнасилени жени и убити деца“.
А зад ъгъла на улица „Вокзална“, близо до мястото, където в събота бяха открити 21 цивилни, пръснати по една от главните улици на Буча, Сергей Зебенко и съпругата му Хелен показват гроба на своя братовчед Дмитро Бернаски в градината им. „Намерихме тялото му на 31 март само на 150 метра от нас и го погребахме тук“, каза Хелен. „Но ние дори не знаем кога е бил убит, може би 10 дни по-рано, когато идвал да ни види. Имаше три куршума в левия си крак, един в сърцето и един в белия дроб. Искаме да го погребем отново. Защо ни направиха това?“
