Меглена Запрева живеела на няколко пресечки от Световния търговски център, когато терористите забиват самолетите в кулите-близнаци. „Бях на работа и слушах радио. По радиото казаха, че един от самолетите е ударил Световния търговски център. Помислих си, че е шега. След час ни казаха, че музеят, в който работя, ще затвори и трябва да се приберем. Това се оказа много трудно, защото имаше много хора по улиците, метрото не работеше. Нищо не работеше“, разказа пред Ясен Дараков Запрева.
Тя добави, че дълго време се опитвала да стигне до дома си. Полицията не допускала до улицата никой, освен живущите в сградите там.
„Изведнъж всички хора, които се движат в града, бяха по улиците. Нямаше метро. Автобусите не работеха. Имаше задръствания. Никога преди това не бях виждала подобно нещо.“ „Когато кулите паднаха, ние пътувахме към вкъщи. Не можехме да повярваме“, добави българката.
Прочети още
„Вкъщи миришеше на изгоряло, всичко беше покрито със сажди. Прекарахме само една нощ в дома си и след това напуснахме града, защото беше непоносимо. Върнахме се след една седмица. Живяхме още малко там и след това се преместихме много надалеч“. Запрева заяви, че всичко й се струвало като някаква лоша шега. „Не можех да повярвам, че това ще се случи.“ Българката заяви, че след атентатите си е дала сметка, че нищо не трябва да се приема за даденост.
„Особено в този град – градът, който никога не спи. И изведнъж нищо около нас не беше отворено, всичко (в района на Световния търговски център) беше изоставено. Не можеше да си купиш един вестник. Ню Йорк приличаше на военна зона. Нямаше никакво движение по улиците, имаше само линейки и пожарни коли, а в града се чуваха само сирени“.
Меглена Запрева призова да оценяваме всеки ден, който имаме на този свят, защото нищо не е даденост. „Атентатите оставиха значителен белег в нашия живот“, заключи тя.
