Три години след като Аржентина влезе в историята като първата голяма латиноамериканска държава, която легализира абортите, активистите за правата на жените се готвят отново да се борят за тях след избирането на Хавиер Милей за президент.
"Картината е много мрачна", казва Соледад Деза от Fundación Mujeres x Mujeres. "Това е правителство, което ни обещава по-голямо неравенство и още от първата минута, че автономията, суверенитетът и независимостта на нашите тела няма да бъдат подкрепени от държавата".
Милей, изменчив крайно десен либертарианец, редовно заема твърда позиция по въпросите на жените; обещава да проведе плебисцит за това дали да отмени знаковото за страната узаконяване на абортите през 2020 г., описва социалната справедливост като "отклонение" и обещава да закрие министерството на жените, половете и многообразието в страната.
Той отрича съществуването на разлика в заплащането на жените и мъжете, въпреки че според статистиката жените в страната печелят с 27% по-малко от мъжете, и е обвиняван, че не обръща внимание на насилието и дискриминацията, основани на пола, в страна, в която през миналата година средно на всеки 35 часа е убивана по една жена.
"Без съмнение резултатите са удар в сърцето", каза Деза. "За тези от нас, които работят по тези въпроси, мисля, че ни предстои много борба и организиране."
Дискурсът, разгърнат от Милей, повтаря този на Доналд Тръмп в САЩ или Жаир Болсонаро в Бразилия, подсказвайки какво може да очаква Аржентина, каза Жизел Карино от Fòs Feminista, международен алианс на организации за защита на правата на жените, фокусиран върху репродуктивната справедливост. "Резултатът от изборите, макар и очакван, е опустошителен за всички нас, които работим по тези въпроси".
Анализаторите предполагат, че силно фрагментираният конгрес на страната може да принуди Милей да смекчи някои от по-радикалните си предложения, но Карино казва, че е твърде рано да се каже.
"Това, което научихме, за най-голямо съжаление, е, че когато хората представят декларации по нашите въпроси, както направи той, трябва да се отнасяме сериозно към това. На изборите се наблюдава промяна в тона, която може да има далечни последици“, каза Клаудия Лаудано, изследовател и професор по феминистки изследвания в университета в Ла Плата. "Легитимността на цялата работа, която извършваме от толкова дълго време, се поставя под въпрос и това е много тревожно", твърди тя.
Тя посочи като пример усилията на Милей да омаловажи насилието срещу жени. "Публичното признаване на това как насилието засяга по-специално жените е нещо, върху което работим от дълго време, а Милей казва, че цялото насилие е едно и също. Това подхранва дискурс, който е много опасен".
Членовете на ЛГБТИ общността заявиха, че също се подготвят за ограничаване на правата им след изборите. "Първото ми усещане беше страх, призраци от миналото", каза Мариана Гизела Тисоне, 50-годишна транссексуална жена и активистка, която заяви, че е успяла да премине в друг вид живот благодарение на закон, приложен по време на управлението на Кристина Фернандес де Кирхнер.
"Никога не съм мислила, че крайната десница ще спечели тук, особено с посланията в подкрепа на диктатурата", добави тя. "Не съм сигурна какво ще направи Милей утре, никой не знае, но се притеснявам от неуспех, когато става въпрос за човешките права, тези, които сме извоювали. Чувствам се по същия начин, по който се чувствах и преди 20 години".
По време на кампанията Милей и неговата партия "La Libertad Avanza" многократно се опитваха да маргинализират ЛГБТИ хората, казва журналистката Адриана Караско, като посочва за пример коментари на говорител на новоизбрания президент, който сравнява еднополовите бракове с избора да не се къпеш, да въшлясаш и по-късно да се оплакваш, че хората не харесват тези, които имат въшки.
За много хора от общността дискриминацията от страна на политиците се е превърнала в наплив от лични обиди и оскърбления, казва тя. "През цялото това време бяхме подложени на много нападки от техни последователи, особено в социалните медии".
Някои от резултатите от изборите могат да се тълкуват като отпор на напредъка, постигнат през последните години, заяви Караско. "Съществува твърдо ядро от избиратели на La Libertad Avanza, които са млади мъже, някои от тях доста финансово затруднени, а други не, които се противопоставят на напредъка на жените и ЛГБТИ общността".
Аржентина отдавна е регионален лидер по отношение на прогресивните политики в областта на равенството между половете и правата на ЛГБТИ, като през 1991 г. въведе първия в Латинска Америка закон за квотите за мъже и жени, а през 2010 г. узакони еднополовите бракове. През 2021 г. беше въведено законодателство, което позволява на небинарните хора да отбелязват пола си с Х.
Но Караско смята, че по-голямата част от гласувалите за Милей са се ръководили от джоба си, надявайки се да разтърсят икономиката, заради която 40% от 45-те милиона граждани на страната се борят с бедността на фона на инфлацията, която се е покачила до над 140%.
Въпреки това тя е сигурна, че Милей ще се опита да се възползва от победата си, за да въведе социални реформи наред с икономическата си политика. "Те ще се възползват от това, за да направят всичко, което искат", каза Караско.
Всеки тласък в тази посока вероятно ще доведе до ожесточено противопоставяне с динамичните социални движения в Аржентина, казва Карино от Fòs Feminista. "Ние ще продължим да се борим", твърди тя. "Тези закони не се случиха просто в конгреса. Тези закони се случиха, защото хората се бориха по улиците. И ние ще продължим да го правим".
Ашифа Касам и Йозефина Саломон, „Гардиън“
