Макар че вулканът Санторини е един от най-добре проучените в света, той продължава да ни изненадва. Вулканът, разположен на егейския остров, се изследва от един и същ екип през последните 10-15 години с най-новите методи и средства за по-конкретен анализ на геоложката загадка, за да се стигне до фактите, дори ако това води до необходими ревизии на това, което сме знаели.
"Така се развива науката", казва Еви Номикос, доцент в катедрата по геология и геоекология на Атинския университет, един от сътрудниците на научния екип.
Конкретният анализ се върти около експлозията на вулкана преди 3600 години, когато магмата е попаднала на близкия остров Крит. Това е било и най-голямото вулканично изригване в Европа за последните 10 000 години.
Кулминацията на няколкогодишната работа води до публикация в края на април 2023 г. в списание Nature Communications, ръководена от морския геолог Йенс Карстенс от германския център за океански изследвания GEOMAR Helmholtz в Кил, с участието на Номикос и изследователи от Норвегия, САЩ и Франция.
Чрез съчетаване на най-новите геофизични и геоложки методи е преразгледано минойското изригване на Санторини и е определен по-точно обемът на изхвърлената магма, което допринася за разбирането на големите вулканични изригвания по света. Въпреки международното им значение за научната работа и обществото, оценката на обема на продуктите от мащабни вулканични изригвания остава ограничена.
От 2002 г. насам изследователите в този нов документ са установили, че обемът на материала, изхвърлен на сушата и в подводната част на Санторини, е 26-41 кубични километра, което е значително по-малко от предполагаемите досега 86 кубични километра изхвърлена магма.
"Нашето изследване е резултат от няколко океанографски експедиции от 2002 г. насам и съпоставянето на техните резултати. По време на изследователската мисия през 2017 г. с кораба "Посейдон" беше събран материал от морското дъно около Санторини, на дълбочина 6-12 метра, който беше анализиран. Отлагания на пепел от минойското изригване бяха идентифицирани в 41 седиментни ядра и по този начин получихме нови данни за изчисляване на количеството на вулканичния материал", обяснява Номикос за "Катимерини".
"Въз основа на новите данни преначертахме разпространението на пепелта след изригването и видяхме, че тя се е придвижвала основно на югоизток, достигайки под Кипър, а във втората фаза - на изток, до дълбочините на днешна Турция", обяснява още тя.
Професорът обяснява също, че през 2019 г. се е провела мащабна международна океанографска експедиция с гръцки участници сред нея, която ще изследва сеизмични профили и геофизични профили под водата със сонари, които могат да сканират по-дълбоко в земята, и след като съпоставят това с по-старите резултати от 2015 г., ще могат да оценят по-добре обема на минойското изригване.
Трябвало да се отчете и количеството пепел, паднало на сушата, както и количествата пемза, които са паднали във водата и при плаването си са били отстранени от района. Изследователите отбелязват в своята статия, че за първи път се изчисляват толкова точни стойности за всички отделни компоненти, тъй като досега обемът на изригването се е основавал на оценки на обема на срутването на калдерата или на непълни записи на продуктите от експлозията, които са давали ограничени резултати.
Номикос обяснява, че изследването на морското дъно, където вулканичният материал се утаява необезпокояван, е било важен елемент от това проучване и че оттук нататък ще се вземат важни сведения за изригването на вулканите.
Констатациите и методът за корелация и изчисляване на крайните величини са много интересни, тъй като задълбочават разбирането за това как работят вулканите и за по-точното изчисляване на вулканичния риск.
Забележително е, че въпреки че изхвърленият материал при минойското изригване на Санторини е бил значително по-малък от изчисления, причинените разрушения са били много големи, обяснява Номикос.
Прочети още
Вулканичните изригвания се класифицират според индекса на вулканичната експлозивност (VEI), който зависи от количеството на вулканичния материал, височината на изхвърляне на пепелта и образуваната колона, възможното цунами, силата на експлозията. Минойското изригване на Санторини е класирано на 5-6-то място по скалата (която се развива от 0-8), когато големите изригвания на Кракатау и Пинатубо са на 6-то.
"Не трябва да има никакво безпокойство във връзка с вулкана Санторини. Според нашите анализи подобни събития като това, което се случи преди 3600 години, могат да се повтарят на всеки 20 000-30 000 години. В междинния период е имало и други изригвания на вулкана Санторини, чиито следи могат да бъдат открити в пластовете, образуващи калдерата. Изригвания като тези от 197 г. пр.н.е. или по-скорошните от 1950 г. нямат нищо общо с интензивността на минойския Голям взрив. Научихме се да живеем с вулкана и ще продължим да го правим", подчертава професорът от Атинския университет.
Гръцкият академик обясни също така, че това изследване е резултат от отлично сътрудничество между гръцки и международни учени, както опитни, така и начинаещи .
Изследванията продължават, тъй като през декември 2022 г.-януари 2023 г. се провежда голяма океанографска мисия на Международната програма за изследване на океаните (IODP), при която са извършени 12 подводни сондажа в определени точки, посочени от изследователите, за да се потвърдят допълнително данните.
Според членовете на изследователския екип това е бил много важен проект, в който са използвани модерен плаващ сондажен кораб и съвременни инструменти, като мисията е струвала около 25 млн. евро и е разкрила много важни изследователски данни. Предвижда се докладът да бъде публикуван в края на юли и се очаква с голям интерес.
Друг активен вулкан е под наблюдение. Колумбос, известен след голямото изригване на вулкана на 27 септември 1650 г., което причини щети и смъртни случаи от цунами с радиус на въздействие до 150 км.
"Съществува програмата Сантори за постоянно наблюдение на ситуацията в Колумбос. Инсталирани са сензори, събират се геохимични данни, има камери. Имаме добра картина на ситуацията", отбелязва Номикос.
"Вулканите предупреждават. Те не изригват внезапно. Най-напред месеци преди това в района се появяват сеизмични трусове, тъй като магмата при движението си нагоре избутва скалите и предизвиква пренареждане. Този процес може да започне до една година преди изригването на вулкана", казва професорът.
Днес науката работи за съчетаване на тектониката с вулканичния процес. Разбирането на големите минали събития, като например минойското изригване на вулкана Санторини, е ценно за изясняване на процесите, които се задействат и развиват. Понякога е необходимо да се върнем далеч назад във времето, за да се подготвим за възможното бъдеще.
Богатата изследователска работа, която се провежда в Санторини през всичките тези години, хвърля светлина върху други аспекти. Например в пробите от седименти от морското дъно са запечатани условията отпреди хиляди години и организмите, които са живели тогава, което може да се използва за изводи относно климатичните условия през предишните векове или хилядолетия и да се направи връзка с протичащия сега процес на изменение на климата.
