Бурята се задава. Няма затишие преди нея. В тази криза автопроизводителите са се хванали и за ушите. Ние сме си българи и по стар обичай харесваме тези 3 немски класици - голямото трио - Mercedes, BMW и Audi. Максимата „Има 2 типа коли: „Мерцедес" и всички останали" е 30 години в миналото. Все пак в триото се пренаселват от класове и нишови модели като гъби след дъжд. Ден след ден - нови, по-технологични. Така е при повечето марки. Признавам: не ми харесва тази тенденция. Може би е вярно, че по този начин един ден всички ще караме премиум коли. И, разбира се, парите идват само от нас - купувачите. Например кожените седалки и свалящите се прозорци са изобретени преди много години, но продължават да се усъвършенстват до днес. Все едно да цедиш изсъхваща кърпа. Тя все пак трябва да изсъхне напълно. Подчертавам, че не съм от хората, за които всичко старо е добро, а новите неща са такива и онакива. Jaguar ми печелят симпатиите, защото в интериора цари техно хаос. Той е като високотехнологична катедрала: Старомодните отвори за климатика са вълшебни и се преобръщат, стартерът пулсира, лостът изскача и се скрива. „Ролс-Ройс" например вместо стилистика тип космически кораб са съчетали новото с традиционното - LCD дисплеят се завърта в стил Джеймс Бонд и на негово място идва аналоговият часовник. Simple as that! Харесвам технологичните подобрения. Тези, с които на добрите стари и изпитани неща им се дава нотка съвременност. Не одобрявам обаче тенденцията, при която идва нов тип автомобил, който не предлага много, а цената му е в космоса. Такива са нишовите новаци на горепосоченото немско трио. Навремето имахме 3, 5 и 7-а серия БМВ. После пуснаха джип - Х5, който пожъна суперуспехи, после Х3 като допълнение, в случай че сте жена, и накрая модерното комби кросоувърче Х1. Много си купиха и X6. Петата серия освен седан и комби има и GT версия. Сега се появява и 3-ка GT, а след нея е наред първа серия GT. Идва и ново подразделение с "i" означение. Забравих и шестата серия купе, която отскоро има по-голям 4-врат брат - Gran Coupe. Объркахте ли се? Другите марки не са по-назад. Емблемата на предния капак продава. 15 модела се произвеждат, за да имаме 2-3 истински. Силните компании определено знаят как да ни продадат последната си кола. С японските марки филмът е подобен. За щастие повечето британски не са се разболели от тази болест. Land Rover преоткри себе си с Evogue. Bentley и Rolls Royce остават верни на себе си.
Вижте, премиум производителите за последните 20-ина години са се увеличили много. Цялата ситуация е като ресторантите на Френската ривиера. Едно и също ястие се предлага от все повече ресторанти, но всеки му слага своя подправка. Всяка вечер го ядем горе-долу едно и също, ама по-скъпо. Нужно ли е всичко това? Скоро ще станем по-скучни и от сивото. Къде е салатката на леля Минка и следобедната лятна ракия? Заведението на ъгъла и приятелите отсреща? И без телефон в джоба се знаехме къде сме. И без Wi-Fi и кожени седалки в ниския клас коли ще стигнем за вечеря. Стига да има парно. Едно от малкото хубави културни ценности, които САЩ дава на света, са „масъл карите". Те са стереотип на мислене! Простички, надеждни, мачовски и много мощни. Не забравяйте - дори и днес относително евтинки. Слагаш лек тунинг и си пич от класа. Защо по-голямата част от хората искат яденето от Френската ривиера и са готови да жертват последните си пари за него? Къде са двулевките, с които хем си нахранен, хем щастлив + някой лев спестен? Аз например не искам S класа за 6-цифрена сума в долари, а Camaro за ¼ от парите, което е много по-вълнуващо. Много малко предпочитат вълнуващото пред кичозното. Не можем, а и не трябва да спираме развитието на автомобила, но е хубаво да се кротнем и да караме полека. Drive Responsibly.
