В края на миналия месец Япония обяви историческа ревизия на отбранителната си доктрина, като реши да придобие способност за нанасянето на удари по вражески бази. Страната също така ще удвои разходите си за отбрана в периода до 2027 г., съобщи японската агенция Киодо. Това е драстична промяна в следвоенната политика за сигурност на Япония, която досега бе разработвана съобразно пацифистката й конституция. Тъй като ситуацията в областта на сигурността около Япония става нестабилна поради заплахите от страна на Китай и Северна Корея, Токио, който в продължение на 77 години отхвърляше военните действия, ще може да извършва директни атаки срещу територии на друга страна в случай на извънредна ситуация. Промените в националната стратегия на Япония се съдържат в три документа: Стратегия за национална сигурност, Стратегия за национална отбрана и Средносрочна програма за отбрана, посочва Ройтерс. Съседните на Япония страни обаче осъдиха рязкото увеличаване на разходите за отбрана и значителните промени в дългогодишните политики за сигурност на страната, като дори съюзнически правителства изразиха тревога от разрастващата се надпревара във въоръжаването в Североизточна Азия, коментира онлайн изданието на "Дойче веле".
Северна Корея реагира бързо на съобщението на Япония, като в изявление, публикувано от външното министерство в Пхенян, заяви, че Токио "внася сериозна криза в сигурността на Корейския полуостров и Източна Азия". Обвинявайки Япония, че е "държава, която извършва военни престъпления" и е в "безогледно нарушение на Устава на ООН", в изявлението се твърди също, че Токио "се стреми да задоволи черногледите си намерения и натрупва оръжия за повторно нахлуване" в Корея. Министерството заплаши, че Северна Корея ще отговори с "реални действия", въпреки че не уточни намеренията си. В изявление, публикувано чрез посолството си в Токио, китайското правителство заяви, че стъпката на Япония "провокира регионално напрежение и конфронтация" и призова Токио да спре да използва по неговите думи "китайската заплаха", за да оправдае собствената си военна експанзия. Русия също се присъедини към критиките, заявявайки, че Япония изоставя водената от десетилетия пацифистка политика и я заменя с "необуздан милитаризъм". В изявление на външното министерство в Москва се казва, че решението "неизбежно ще провокира нови предизвикателства пред сигурността и ще доведе до увеличаване на напрежението в Азиатско-Тихоокеанския регион". Яков Зинберг, професор по международни отношения в токийския университет "Кокушикан", заяви, че критиките от страна на регионалните съперници на Япония "съответстват на това, което очаквах преди обявяването" на новата стратегия. "Опасявам се, че сме близо до това да се озовем във вихъра на надпревара във въоръжаването в региона, а може би това вече е започнало", добави той в интервю за "Дойче веле", "Севернокорейският отговор беше до голяма степен риторичен и те всъщност няма да нападнат Япония, но този отговор е симптоматичен за нашето време. Трябва да сме по-притеснени от Китай и Русия, които в края на декември проведоха съвместни военни учения в Източнокитайско море и това може да се разглежда само като послание към Япония." По думите на експерта той е бил по-изненадан от реакцията на Сеул на увеличаването на японските разходи за отбрана. Правителството на президента Юн Сук-йол заяви, че това е "сериозен въпрос" и предупреди, че Токио трябва да се консултира със Сеул по всички въпроси на сигурността, които засягат Корейския полуостров. Южнокорейските медии бяха още по-остри, като в своя редакционна статия в. "Корея таймс" изиска от Токио "да не забравя уроците от Тихоокеанската война", приключила преди близо 80 години, и заяви, че "японските десни групи имат една цел: да възвърнат предишното военно и политическо влияние на страната си".
