С голям успех и с над 8000 души преминаха двата концерта на Николина Чакърдъкова в зала 1 на НДК. Любимата певица на няколко поколения зарадва всички свои почитатели с едни от най-популярните песни, които е изпяла през годините. Редом до нея бяха танцьорите от Неврокопския танцов ансамбъл и Оркестъра на Фолклор тв. 2-часовият спектакъл се превърна в истински празник за любителите на хубавата музика.

Голямата изненада през тази година бе появата на сцената на Мария Чакърдъкова. Майка и дъщеря изпяха две песни и развълнуваха публиката в залата. Двете бяха облечени в еднакви костюми и самата Николина се пошегува: „Това съм аз преди 20 години, много съм била хубава."

Пиринският славей сподели, че за нея най-емоционалният момент е бил, когато цялата зала запя „Ах, къде е мойто либе" заедно с нея. Разбира се, празник без хора не минава и след красивата хореография на сцената се извиха дълги хора и залата се оказа малка за танцуване!

Минути след концерта Виолета Асенова написа на Николина Чакърдъкова:

Върнах се от концерта към действителността. За време от два часа бях далеч от каквато и да е всекидневна мисъл, проблеми и всичко останало.
Николина Чакърдъкова ми подари свят на мечта за съвършенство.
Отвори врата и ме покани в прекрасността на изкуството си, а то е багри, ритъм, танц, музика, песни и над всичко това един глас се извисява - красив, силен, плътен, вълнуващ, докосващ, оставащ като вдъхновение.
Гласът ме заведе в нестигната радост, в неживяно щастие, в което изгубвам себе си и намирам песента, хубавата българска песен.
Изключителна певица е, но, разбира се, не е само това.
Тя е горда българка, очарователна като личност, с ведро чувство на хумор, радетел на непреходността на народното творчество, пратеник на красотата.
Малцина могат да я настигнат като творец, а тя наистина е такава.
Тя гори на сцената, създава песенна магия, като раздава себе си, чрез гласа си рисува картини, в които виждам зора, небе, ширнали се златни нивя, усещам непознатото на хоризонта.
Сега се чувствам свободна, кой може да подари такова чувство на другите освен една необикновена Николина, в чиито песни аз чувам България, моята България.
Тя е много повече от това, което е общоприетата представа за нея.
Не знам колко хора си дават ясна сметка, че тя е човек с мисия, защото тя ни обединява, тя е народен будител, кара ни да се чувстваме българи, показва ни път напред, връща ни в миналото с песните си, със спектакъла, със сърцето си, от което струи любовта й на патриот.
Отвсякъде ни заобикалят фалш, неистини, обиждат ни като народ, като нация, вкарват ни в мизерия, в режисирана бедност, в несигурност.
Такива сме били, не знам си какви сме били, всякакви ни изкарват.
А едва ли сме толкова лоши, щом сред нас се раждат такива великолепни певици, които възраждат и пазят българщината чрез умението си да са неповторими съзидатели и пазители на националния ни дух.

Възхитена съм, нова съм, жива съм, по-жива от всякога.
Днес Николина Чакърдъкова написа една приказка за мен, в която усетих и разчетох голямата сила и мощ на една жена, която умее да е себе си, като превръща гласа си в бързи и бистри ручеи, които ще се влеят в река, пълноводна и голяма.
Тази река ще подхранва народността ни, в нея ще изтекат и ще се погубят невярата ни, страхът ни, отчаянието, а ние ще останем и ще ни има и след нас дори.
Ще ни има, защото ще оцелеем, защото сме цвят на корен, здраво захванат в хубавата ни земя.
Ще ни има и песните ни ще пътуват в Космоса, за да се връщат при нас, запяти от такива като Николина, носещи Времето в гласа си - вестители на българското като несломима мечта за бъдност.