Крайно десният, антиислямски настроен евроскептик, който спечели изборите в сряда, ще има нужда от доста приятели, за да стане министър-председател.
Герт Вилдерс, със своята перхидролено руса коса и пламенна реторика, отдавна е един от най-известните нидерландски депутати у дома и в чужбина. Наричан холандският Доналд Тръмп, той е известен с острите си позиции срещу имиграцията, Европейския съюз и особено исляма.

Сега той е на първо място в списъка на кандидатите за следващ министър-председател на страната, след като спечели шокираща победа на парламентарните избори в сряда. Единственото, което трябва да направи, е да убеди потенциалните си коалиционни партньори от другите партии да работят с него. Колко ли трудно може да бъде това?

Вилдерс започва политическата си кариера като член на парламента през 1998 г., първо от дясноцентристката партия VVD, където е наставник на младия Марк Рюте, а през 2006 г. напуска партията и създава своя Партия на свободата. Това го прави депутатът с най-дълъг стаж в нидерландския парламент.

Защо е толкова противоречив?

Като политически лидер Вилдерс е известен с провокативния си език, описвайки исляма като „тоталитарна идеология“ и наричайки мароканците „боклуци“.

Вилдерс е заявявал, че неприязънта му към исляма е подхранвана от убийството на антиислямския режисьор Тео ван Гог през 2004 г., както и от времето, което е прекарал в кибуц в Израел. В предизборната си програма той призова за забрана на Корана, джамиите и всички ислямски училища, както и на ислямските забрадки в държавните учреждения.

Преди няколко години съдът го осъди за обида на група хора въз основа на техния произход, след като в реч от 2014 г. той призова за „по-малко мароканци в Нидерландия“.

Той не се свени да атакува други политици с брутални изрази, като нарече бившия финансов министър Сигрид Кааг „вещица“ и засрами опонента си Франс Тимерманс заради килограмите му по време на дебат.

Антиислямската реторика на Вилдерс го превърна в мишена за екстремистите и доведе до това, че през последните две десетилетия той живее под денонощна охрана, местейки се от една защитена къща в друга.

По време на предизборното парти в кафене на нидерландското крайбрежие Вилдерс е обграден от охранители, а заведението е било проверявано с кучета от специални полицейски части.

Какви са неговите политики?

Основното обещание на Вилдерс в предизборната кампания беше да спре „цунамито от бежанци“, обвинявайки го за различни социални проблеми, включително недостига на жилища и високите разходи за здравеопазване в страната.
В съответствие с това той призова за прекратяване на предоставянето на убежище на бежанците и на свободното движение на работна ръка в рамките на ЕС, като предложи за някои от тях да бъдат въведени работни визи. Той поиска да бъдат отменени временните разрешения за предоставяне на убежище на сирийци, а престъпниците да бъдат лишени от нидерландско гражданство и да бъдат депортирани.
За разлика от други крайнодесни политици Вилдерс не е привърженик на борбата с климатичните промени, въпреки че смята, че правителството е похарчило твърде много средства за намаляване на емисиите на CO2. Той се застъпва за запазване на въглищните и газовите електроцентрали и предлага да се спре изграждането на соларни паркове и вятърни турбини. Той предлага Нидерландия да се оттегли от Парижкото споразумение за климата на ООН.
Вместо това проповядва адаптиране към климата – укрепване на дигите и инвестиране в проекти, които ще позволят на реките да преливат от време на време.
Твърдолинеен евроскептик, Вилдерс призова за референдум Nexit за напускане на ЕС и поиска Нидерландия да се откаже от разпоредбите на ЕС относно предоставянето на убежище и миграцията.

Каква е реакцията на света?

Изборите в Нидерландия са последният от поредицата гласувания, които променят политическия пейзаж в Европа, като крайнодесните партии са във възход и в Италия, Германия и Франция.

Вилдерс беше поздравен от политическите си приятели Марин льо Пен във Франция и унгарския Виктор Орбан, който заяви, че „крилете на промяната са тук“.

В Киев резултатите ще бъдат посрещнати с тревога. Подобно на други крайнодесни лидери на континента, Вилдерс е хвалил руския президент Владимир Путин и се е обявявал против това, което през 2017 г. той определи като „истерична русофобия“ в Европа.

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна миналата година Вилдерс донякъде се дистанцира от Кремъл, като нарече нападението грешка.

Въпреки това в един от последните дебати преди изборите Вилдерс заяви, че няма да подкрепи изпращането на повече пари и оръжия за Украйна; тези ресурси, според него, са необходими за собствената армия на Нидерландия. Служебното правителство на страната, напротив, е твърд поддръжник на Украйна и току-що отпусна над 2 млрд. евро помощ за Киев през следващата година.

Вилдерс е твърд поддръжник на Израел и се застъпва за преместването на посолството на Нидерландия в Йерусалим, както и за закриването на нидерландския дипломатически пост в Рамала, където се намира Палестинската автономия.

След нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври той заяви, че „Израел се бори за своето съществуване срещу силите на омразата, варварството и тероризма“.

Ще стане ли Вилдерс министър-председател?

Вилдерс получи 25 процента от гласовете, което е много в една силно фрагментирана избирателна система, но не е достатъчно за мнозинство в парламента. Това означава, че той ще трябва да сформира коалиционно правителство с две или три други партии, за да може да поеме властта.

Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, тъй като основните партии в Нидерландия не желаят да обединяват сили с крайната десница и повече от десетилетие не допускат Вилдерс до управлението. Мащабът на победата му обаче ще засили позициите му в преговорите.

В победната си реч Вилдерс призова другите партии да се включат конструктивно в коалиционните преговори и дори предположи, че би бил готов да направи компромис с антимюсюлманската си позиция, за да се състави правителство. „Разбирам много добре, че партиите не искат да бъдат в правителство с партия, която иска противоконституционни мерки“, каза той. „Ние няма да говорим за джамии, корани и ислямски училища“.

Въпреки че Питер Омцигт, който за три месеца изгради от нулата центристка партия, за да вземе на изборите около 20 места, преди това беше изключил възможността да обедини сили с Вилдерс, в сряда вечерта той заяви, че ще бъде отворен за разговори и отказа да изключи всякакви потенциални партньори.

Дилан Йешилгьоз, която замени премиера Марк Рюте като лидер на партията VVD, също заяви, че е отворена за идеята да обедини сили с PVV на Вилдерс – но тази седмица изключи възможността да го подкрепи като министър-председател.

Елин Шаарт, „Политико“