Бюджетът от 17,1 милиарда долара, предложен от кмета на Чикаго Брандън Джонсън за следващата година, премина през градския съвет с малка разлика в гласовете, след като кметът направи значителни компромиси след седмици на безизходица. Най-очакваният от тях бе за данъка върху имотите.
След час и половина дебат, при който Джонсън беше изправен пред остри критики както от опоненти, така и от съюзници за объркан и проточен бюджетен процес, гласуването приключи с резултат 27-23 в подкрепа на проекта.
Окончателният бюджет избягва паузи по липса на работа, принудителни отпуски или съкращения на основни градски услуги като събиране на боклука или подрязване на дървета, но отменя някои прогресивни програми, издържани от еднократно федерално финансиране за помощ при пандемия. Той продължава политиката, популярна сред фискалните експерти, за извършване на авансово плащане на недофинансираните пенсии в града. Бюджетът разчита на множество увеличени данъци и глоби, стотици милиони от подобряване на ефективността, съкращения на свободни позиции и преструктуриране на част от дълга на града.
Искания от членове на съветниците от целия политически спектър доведоха до това, че бюджетът не включва завишен данък върху имотите на жителите на Чикаго, въпреки първоначалния план на Джонсън за увеличение от 300 милиона долара. По времето, когато го представи, Джонсън, който водеше кампания срещу повишаването на данъците върху имотите, каза, че в крайна сметка това е "най-добрият вариант" след "мъчителен процес" за запълванена огромния дефицит на града от 982,4 милиона долара.
Приближаващ крайния срок за намиране на решение - 31 декември - Джонсън намали призива си за увеличение на данъка върху имотите до 68,5 милиона долара, но и това не беше достатъчно ниско, за да мине в градския съвет. За да премахне напълно увеличения данък върху имотите, Джонсън откри възможност за 44,9 милиона долара от "съкращения на разходите" и още 23,6 милиона долара от "ефективност". в допълнение към стотиците милиони, които вече беше изрязал от бюджета.
Дори и гласувалите в подкрепа на бюджета обаче упрекнаха администрацията за объркания и проточен процес на изибстрянето му. Първоначално кметът забави речта си за бюджета с две седмици, а изслушванията за бюджета бяха редовно отменяни и насрочвани отново, докато екипът на кмета се опитваше да договори увеличението на данъка върху имотите. В крайна сметка обърканият и забавен бюджетен процес изглеждаше най-вече като политическо затруднение за Джонсън, въпреки че той настоя, че хаосът е резултат от желанието му за сътрудничество.
