Страстите около референдума за мажоритарни избори постепенно са на път да утихнат, след като парламентът окончателно отхвърли идеята сегашната пропорционална система да се замени с мажоритарна. С 98 гласа „за", 121 „против" и 1 „въздържал се" още на първо четене бе отхвърлен внесеният от ГЕРБ законопроект за мажоритарни избори. В негова подкрепа бяха само 87 народни представители от ГЕРБ, 10 от партия „Воля" на бизнесмена Веселин Марешки и 1 независим. „Против" законопроекта гласа си дадоха 72 народни представители от „БСП за България", 26 от „Обединени патриоти" и 23 от ДПС. Въздържалият се е от БСП.
Предложението за промени бе аргументирано в мотивите на законопроекта с личностните качества на кандидата и по-тясната връзка с неговите избиратели. От ГЕРБ предвиждаха въвеждането на мажоритарната изборна система с абсолютно мнозинство в два тура чрез създаване на 240 едномандатни изборни района в страната. Във всеки едномандатен изборен район трябваше да се образуват районни избирателни комисии, които да се състоят от 13 членове, включително председател, заместник-председатели и секретар, предложени от парламентарно представените партии и коалиции.
Със законопроекта се предлагаше още в едномесечен срок преди произвеждането на първите избори за народни представители по мажоритарната изборна система българските граждани, живеещи извън Република България, да могат да подават заявления за активна регистрация за гласуване извън страната чрез интернет страницата на Централната избирателна комисия, като условията и редът за извършване на активната регистрация да бъдат определяни от Централната избирателна комисия.
Предвиждаше се намаляване на годишния размер на държавната субсидия за партиите и коалициите на 1 лев за един действителен глас.
Че законопроектът няма да мине си личеше по няколко неща. Най-напред по огромната съпротива срещу мажоритарния вот на коалиционните партньори на ГЕРБ - Патриотичния фронт. При сключването на коалицията бе обяснено, че ако такъв закон бъде внесен, всеки ще гласува по съвест. Но бе ясно, че патриотите никога не биха подписали за коалиция с ГЕРБ, ако очакваха, че законът ще мине, тъй като той би отрязал шансовете им някога повече да се появят в парламента.
Срещу мажоритарните избори бяха и извънпарламентарните десни партии. Те бяха на косъм да влязат дори сега, а при нов вид избори нямаше да имат никакъв шанс за присъствие в парламента. Техен съюзник бяха повечето социолози и политолози, които предупреждаваха, че мажоритарният вот облагодетелства единствено трите големи партии - ГЕРБ, БСП и ДПС.
И най-важната причина законът да не мине бе начинът, по който бе написан - набързо, с мажоритарна система в доста ръбест вид и без никакви нюанси. Сякаш ГЕРБ са го писали нарочно така, че той със сигурност да бъде отхвърлен. Интересна бе и реакцията на Слави Трифонов и сценаристите му - хората, които поне видимо стояха зад референдума (смята се, че задкулисно техният гуру е бизнесменът Сашо Дончев). За разлика отпреди този път те приеха резултата почти мълчаливо, с разбиране.