Централната част на САЩ и Източна Канада не са огнища на земетресения. Учените смятат тези зони за „стабилни“ поради ниската им сеизмична активност.
Но все пак в тези региони понякога се наблюдават слаби земетресения.
На 13 ноември 2023 г. екип от учени съобщи, че много от тях вероятно са вторични трусове от големи земетресения, случили се преди повече от 100 години.
„Някои учени предполагат, че съвременната сеизмичност в части от стабилната Северна Америка са вторични трусове, а други учени смятат, че това е предимно фонова сеизмичност. Искахме да видим това от друг ъгъл, използвайки статистически метод“, обяснява Юхан Чен от университета „Ухан“ в Китай, водещ автор на новото проучване.
Резултатите, до които достигат учените, предполагат, че някои от съвременните земетресения в периода между 1980 и 2016 г. около района на Ню Мадрид (където се срещат Мисури, Арканзас, Тенеси и Кентъки) вероятно са вторични трусове от земетресения от 19. век. Земетресението в Чарлстън от 1886 г. в Южна Каролина също предизвиква вторични трусове и до днес.
Междувременно учените установиха, че вторичната трусова активност от земетресението в Шарлевоа, Квебек от 1663 г., вече е приключила. Учените публикуваха проучването си в рецензирания Journal of Geophysical Research: Solid Earth на 7 ноември 2023 г.
Какво представляват вторичните трусове?
Когато голямо земетресение удари дадена област, вторични трусове или афтършокове се усещат през следващите дни, седмици и месеци. Според проучването обаче, те могат да се появят дори стотици години след първоначалното земетресение. Вторичните трусове са част от процеса на „коригиране на повредата“. Въпреки че вторичните трусове са по-слаби, те все още могат да нанасят щети.
При по-слаби земетресения е важно да знаете дали те не предшестват по-силни трусове. Или дали са фонова сеизмичност (нормалното ниво на сеизмична активност за даден регион) или вторични трусове. За съжаление, според Американската служба за геоложки проучвания USGS, все още не можем да кажем разликата между форшоковете и фоновата сеизмичност, докато не удари по-голямо земетресение. Така че знанието какво причинява днешните земетресения – независимо дали са вторични трусове, или не – ще помогне на учените да разберат бъдещия риск за тези региони.
Проучване на земетресения
Учените са проучили трите епицентъра на най-големите земетресения в новата история в стабилната зона на Северна Америка. Първото е земетресение от 1663 г. с магнитуд около 7 в Шарлевоа, Квебек, точно на север от Мейн. Следват четири земетресения в сеизмичната зона на Ню Мадрид около река Мисисипи в централната част на САЩ. Тези земетресения удрят през годините 1811 и 1812 и варират приблизително от 7 до 8.6 по Рихтер. И накрая, екипът разгледа земетресение от 1886 г., което удря Чарлстън, Южна Каролина, с магнитуд около 7. Всички тези региони не са близо до границата на плочата. Ето защо те се считат за стабилни. Тъй като върху тях се случват по-малко земетресения, това повдига повече въпроси за техния произход. И така, екипът иска да разбере кои съвременни земетресения може да са вторични трусове. Те се групират около епицентъра на първоначалните земетресения. Поради това учените се фокусират върху всички земетресения в радиус от 250 км от големите земетресения, споменати по-горе. Те също така се ограничават до съвременни земетресения с магнитуд най-малко 2,5.
Метод на най-близкия съсед
Учените са използвали статистически алгоритъм, наречен „метод на най-близкия съсед“ в своите изследвания. Чен обяснява: „Използвате времето, разстоянието и големината на двойките събития и се опитвате да намерите връзката между две събития... това е идеята. Ако разстоянието между двойка земетресения е по-близо от очакваното от фоновите събития, тогава едното земетресение вероятно е вторичният трус на другото. Вторичните трусове биха били онези земетресения, които са се случили близо до първоначалния епицентър и преди фоновата сеизмичност да се е възобновила.“
Използвайки метода на най-близкия съсед, екипът установява, че регионите, които са имали големи земетресения през 19. век, все още усещат вторични трусове. Но регионът около земетресението от 1663 г. сега показва само фонова сеизмичност.
Проучването заключава, че около 30% от сеизмичността между 1980 г. и 2016 г. в сеизмичната зона на Ню Марид вероятно са вторични трусове от четирите големи земетресения, случили се там през 1811 – 1812 г. Но този процент може да достигне до 65%. А в Южна Каролина приблизително 16% от днешните земетресения са вторични трусове от 1886 г. Въпреки това, вторичната активност на земетресението в Квебек от 1663 г. е приключила.
Сюзън Хоу, геофизик от USGS, която не е участвала в проучването, каза: „За да излезем с оценка на опасността за бъдещето, ние наистина трябва да разберем какво се е случило преди 150 или 200 години. Така че прилагането на съвременни методи за справяне с проблема е важно.“
