С широк размах в живота, с жажда да осъществява много проекти не само в изкуството, но и в обществения живот на българската общност в Чикаго. Така всички описват Кина Бъговска, един от най-старите имигранти, в града с най-много наши сънародници в Америка. А тя наистина е направила много за българите във Ветровития град. Една от най-известните й инициативи е създаването на Българо-американския център за културно наследство и провеждането на множество олимпиади за Левски. На 12 април художничката отбеляза
20-годишна творческа дейност
от тази страна на Океана и събра приятели и колеги в чикагския център „Магура“. Бяха дошли гости както от американската галерия ARC, където работи Кина, така и първите й работодатели, нейни колеги от първия вестник „България“, генералният ни консул в Чикаго Иван Анчев, ковчежникът на окръг Кук в Илинойс Мария Папас и много други. Развълнуваната домакиня благодари на всички и разказа свои съкровени спомени за престоя си тук и за своето семейство. Отец Грую от църквата „Света София“ прочете молитва за благополучие, а господин Иван Анчев връчи на Бъговска грамота и почетен медал „Паисий Хилендарски“. Наградата се дава от Държавата агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) за значителния принос на сънародничката ни в популяризирането на българското изкуство и култура в Северна Америка, както и за организирането на многобройни инициативи, посветени на съхранението на българския дух.
Мария Папас, която от години работи с Бъговска
при различни инициативи за популяризиране на културното многообразие в Чикаго, също получи българска грамота за отлични постижения. Отличието връчи отново консулът ни. „Мария Папас може да се определи като един от най-големите приятели на България в Чикаго“, каза на тържеството господин Анчев и изтъкна, че на нея дължим това, че сайтът на чикагската хазна има превод на български, а също, че всяка година имаме българско коледно дърво в сградата на тази институция. Госпожа Папас пък сподели, че се чувства свързана с българите заради гръцкия си произход и отрастването в семейство на имигранти. Тя разкри, че е родена в малко градче в Западна Вирджиния със само 2 хиляди жители, не е знаела английски и е била заобиколена предимно от гърци. Затова в онези години видната сега дама била изправена пред непрекъснато доказване пред останалите и стремеж за самоусъвършенстване, което я довежда до Чикаго и поста на ковчежник. Тя заема тази длъжност от 1998 г. насам, печелейки доверието на избирателите на всички избори. Госпожа Папас каза, че точно споменът за това откъде е тръгнала й е давал кураж всеки път и че ние също не бива да забравяме корените си. Кина Бъговска се запознава с Мария Папас, докато е в екипа на първия вестник „България“, създаден през 2001 г. Тогавашната асистентка на Папас по етническите въпроси Патриша Михалски се интересувала от всички общности и посетила
българската църква в Чикаго
По същото време там била и Бъговска. Двете обсъдили бъдещо интервю с Мария Папас, което се осъществило. „На това интервю бях аз с Климент Величков, първия наш журналист в Чикаго от новата имиграция, и София Знаймер, сега адвокат по имиграционните въпроси“, разказва детайли Бъговска. „Това беше първото интервю във вестника, излязло през 2002 г. Оттогава Мария Папас помага много на българската общност и държи тя да е представена на различни събития“, допълва художничката. С помощта на Мария Папас и усърдната работа на Кина Бъговска в сградата на хазната на Чикаго се състоят много прояви с българско участие – изложба на деца от българските училища, чествания за 24 май, представяне на картини на самата Бъговска и народни танци на ансамбъл „Хоро“, представяне на сдружение „Български музей-Чикаго“ на Елена Табакова, провеждане на Втората световна среща на българските медии от 2006 г и други. „Никога не съм казала „не“ на какъвто и да е проект“, казва Кина. „Приех като задължение, че някой трябва да представлява българите. Тогава не бяха много организациите, а и в началото нямаше училища. Сега администрацията на Мария Папас, разбира се, комуникира с всички. Аз също се стремя да се включват различни хора“, прибавя тя. „Кина Бъговска може да е родена в малък град в България, но има много голям талант“, каза специално за BG VOICE Мария Папас за нашата сънародничка. „Като признание за нейните прекрасни произведения на изкуството и изключителния й принос към българско-американска общност бях много удовлетворена, че тази година обявихме Кина за почетен заместващ ковчежник на окръг Кук“, допълни госпожа Папас. Това не е единственото признатие за Бъговска. През 2007 г. тя
получава и грамота за отлични постижения
„Всеотдайна по възрожденски, силна, човек, който работи „тихо“, но с много постоянство“, това са само едни от определенията за Бъговска от Ирина Гочева, основателка заедно със съпруга си на ансамбъл „Хоро“. За писателя Добри Карабонев пък българката е „неостаряваща и винаги навсякъде“. Той припомня също, че Бъговска е нарисувала 12-те апостола в църквата „Иван Рилски“ в Чикаго. „Тя ги нарисува с много любов“, категоричен е писателят.
Гочева не се колебае да сравни делата на художничката ни с тези на Васил Левски. Двете били приятелки още от гимназиалните години в България и по щастлива случайност се събрали и в Америка, така че се познават много добре. В Родината Бъговска завършва художествената гимназия „Илия Петров“ в София. После следва в Полша, където получава магистърска степен от академията по изкуствата. През 1999 г. пристига в САЩ, като последната й изложба преди голямото пътуване се казва „Изкуството се ражда в тишина“, показана в Полския център. Родена в Момчиловград, Бъговска прави първите си стъпки в рисуването покрай чичо си, който бил художник в киноиндустрията и правил декори и афиши за филми. „Аз непрекъснато се състезавах с него дали ще мога да нарисувам същите картини“, спомня си Кина. В първата й изложба „Семена и светлина“ (Seeds and Lights) присъства семантиката за новото начало (семената) и откриването на истината (светлината). Интересното е, че Кина била закърмена с хубавите и
почти неизвестни родопски песни
които майка й Надя знаела. Кина казва, че става дума за поне 400 текста, за които тя и семейството й съжаляват, че не са запазили. „Заминах за Америка, защото може би съм имала нужда от повече свобода, от повече пространство и динамика“, преценява родопчанката. „Всяка картина оттук е история от живота ми в Америка. Едни от най-хубавите ми моменти са били със сестра ми Петя Бъговска, която, докато беше тук, ме провокира да започна една серия „Контрабас, контрабас и контрабас“. С моята малка тогава корейска кола натоварвахме нейния контрабас и мои картини и пътешествахме из Америка. Срещнахме се с много интересни музиканти като Рон Картър, който аз и нарисувах. И така, въпреки че сестра ми се върна в България, всяка моя изложба е съпроводена с нейна музика (контрабас в акомпанимент на пиано или няколко контрабаса). През 2003 г. Бъговска се присъединява към галерия ARC, където не само твори, но и организира арт обмен с българското движение КРЪГ. През миналата година Кина и американски художнички от ARC бяха в село Дъждовница, където се помещава международният център за арт резиденции на КРЪГ. „Да бъде различното лице, както и да свързва хора и култури е някакво вродено майсторство у Кина“, казва Радост Николаева, директор на движението. „Усмихната, енергична, женствена и благодородна“ пък я нарича Владимир Чукич, председател на Дружеството на художниците в Кърджали. Отново през миналата година арт движение КРЪГ определя Бъговска за носител на
наградата „Мултикултурният човек“
През 2006 г. българката създава картината „Квартет“ по вдъхновение от музикалната формация (от четири души) на сестра си. Картината е закупена от поетесата Лучия Гетси, която написва и поема със същото име и която и до днес представя по литературни четения из страната. „Тази поема може да се чете както от ляво на дясно, така и отгоре надолу“, обяснява Кина. Една година след това по нейна инициатива се ражда и Българо-американският център за културно наследство, който досега провежда 12 олимпиади за Левски. През 2013 г. Бъговска показва в галерия ARC емблематичната си изложба „Свещено и еротично“, която заимства елементи от неолитните фигурки на жени, намерени в Дунавската равнина. През годините Бъговска доразвива темата с подобни произведения върху камък, коприна и други. През 2013 г. година тя е номинирана от ДАБЧ за личност на годината. Година след това Бъговска прави резидентура във Франция. Кулминацията на престоя й е създаване на инсталация от 40 камъка. Една от последните й изложби е „Изгубено и намерено“ от 2017 г. Българката непрекъснато участва в конкурси за включване в изложби и успява да спечели място за картините си. „Сега съм на вълна шевици“, казва Бъговска. Когато рисува, тя избягва да използва контрастни цветове и се стреми да създаде чувство за светлина и за водеща линия. Художничката е съавтор на книгата „Български щрихи в американския пейзаж” (2005) заедно с Климент Величков. Нейни картини са били излагани в Националния украински музей в Чикаго, в Културния център в Чикаго, в колежа „Оуктън“, в едно от чикагските предградия, в Латиноамериканския музей на изкуствата в Маями и други. Постоянна
нейна изложба има в гимназията „Риджууд“
- също разположена в Чикаго. Картини на талантливата ни сънародничка са били излагани във Вашингтон, Ню Йорк и Ню Орлиънс. Нейни произведения са били отпечатани в различни сборници. Едновременно с личното творчество Бъговска работи като преподавател по рисуване в американско училище, а също и в училище „Джон Атанасов“. „Моята мечта е, както ми е казвала майка ми, да направя една изложба само с цветя. Любимият ми цвят е жълтият, така че бих нарисувала нарциси или маргарити“, споделя Кина Бъговска.
