През 1994 г., като 19-годишна студентка в Оксфорд, Елизабет Тръс, призовава за референдум за премахване на британската монархия, заявявайки пред колеги либералдемократи: „Ние не вярваме, че хората трябва да се раждат, за да управляват“. Във вторник тя беше помазана от кралица Елизабет II за нов министър-председател на Великобритания, завършвайки политическата си одисея от републиканец, който надига размирици, до прикрит с традиции лидер на Консервативната партия. Така New York Times коментира избора на новия британски премиер. Елизабет Тръс, сега на 47 години, отдавна се отрече от младежките си разбирания и прие монархията като добра за британската демокрация, точно както отдавна изостави либералдемократите в полза на консерваторите. Съвсем наскоро тя смени курса и по отношение на Брекзит. Докато се противопоставяше на стремежа Великобритания да напусне Европейския съюз преди референдума през 2016 г., сега се превърна в един от най-ревностните му защитници.
Именно нейната
идеологическа приспособимост
й помогна да се издигне до върха на британската политика, коментират анализаторите. Друг е въпросът доколко е подготвена за тежката работа, като се имат предвид ужасните икономически тенденции и партията на торите, която изглежда разкъсвана между желанието за ново начало и съжалението, че е изхвърлила Борис Джонсън. „Тя е готова да поеме рискове и да каже неща, които другите хора не желаят да кажат. Понякога това работи за нея, друг път я боли“, каза Марк Стиърс, политолог в Оксфорд. „Г-жа Тръс ще се нуждае от всичките си инстинкти и ловкост, за да се справи с работата, която наследява от г-н Джонсън. Изгонен от поста от законодателите на своята партия след поредица от скандали, той остави след себе си плашеща купчина проблеми, не по-различни от тези, с които се сблъска Маргарет Тачър, когато стана първата жена министър-председател на Великобритания през 1979 г. по време на предишен период на икономически затруднения.“ Всъщност Тръс изглежда се опитва да
подражава на Тачър
носейки, подобно на нея, копринени блузи с панделка, но нейната политика прилича повече на тази Роналд Рейгън: ясен призив за по-ниски данъци и по-малка намеса на правителството, съчетани с отбелязване на Великобритания след Брекзит като „нация на стремежа“. Това послание се хареса на около 160 000 предимно бели и предимно застаряващи членове на Консервативната партия, които я избраха пред тежките истини, изказани от нейния опонент за поста Риши Сунак, бивш министър на финансите. Родена през 1975 г., четири години преди Тачър да поеме властта, Тръс израства в ляво семейство, с баща, който е математик, и майка, която е учителка и медицинска сестра. Тя често говори за обучението в държавната гимназия в Лийдс, която според нея е „разочаровала“ своите ученици с ниски очаквания, малко възможности и местен съвет, хванат в хватката на политическата коректност. Някои от нейните съвременници обаче оспорват разказа й. Те отбелязват, че тя е израснала в удобен квартал на града, който отдавна гласува за консерваторите. Те също така я обвиняват, че е пренебрегнала учителите си, които са й помогнали да получи прием - след една година, прекарана в Канада със семейството си - в Merton College, един от най-строгите в академично отношение колежи в Оксфорд. Там Тръс учи философия, политика и икономика, елитна дипломна програма, която създава клуб от видни политици, включително бившия министър-председател Дейвид Камерън.
Политиката я привлича
рано и Тръс става президент на Либералните демократи към Оксфордския университет, където води кампания за легализиране на марихуаната. Скоро след дипломирането си през 1996 г. обаче тя се прехвърля към консерваторите. Работила е в частния сектор, за енергийния гигант Shell и за Cable & Wireless, квалифицирана като експерт-счетоводител. През 2000 г. Лиз Тръс се омъжва за Хю О’Лиъри, счетоводител, когото срещна на партийна конференция и от когото има две дъщери. Личният й живот за кратко застрашава кариерата й през 2005 г., след като става публично известна
извънбрачната й връзка
с женен член на парламента Марк Фийлд, когото партията е назначила за свой политически ментор.
Избрана в парламента през 2010 г. като член на Югозападен Норфолк, Тръс продължи да заема шест министерски длъжности при трима министър-председатели консерватори. След вота през 2016 г. г-жа Тръс обърна курса си относно Брекзит. „Грешах и съм готова да призная, че грешах“, каза тя наскоро, твърдейки, че предупрежденията за пагубните ефекти от Брекзит са били преувеличени и че той всъщност е отприщил ползи. Обратният завой не попречи на кариерата й. Тя премина през работни места в Министерството на правосъдието и Министерството на финансите, преди Борис Джонсън да я назначи за министър на международната търговия през 2019 г.
Прочети още
Гафовете на Лиз Тръс
Като външен министър в началото на годината Лиз Тръс беше посочена от Русия като пример за това колко зле са информирани западните лидери относно противопоставянето на Изтока и Запада заради Украйна. По информация на руския вестник „Комерсант“ два дипломатически източника са разказали, че на срещата при закрити врата руският външен министър Сергей Лавров попитал Тръс дали Великобритания признава руския суверенитет върху Ростовска и Воронежка област - два региона в Южна Русия, където Кремъл трупа свои войски.
В отговор Тръс отсякла, че Великобритания никога не би ги признала за руски. В резултат на това се наложило да бъде поправена от британския посланик в Москва. Но това не е първият гаф на Лиз Тръс. Докато е министър на околната среда през 2014 г., тя е широко осмивана за реч, в която лекомислено отбелязва, че Великобритания внася две трети от своето сирене, след което се намръщва и добавя: „Това е позор!“. Докато последната й бележка беше посрещната с аплодисменти от публиката, тя я превърна в обект на дълги подигравки сред обществеността.
