Непобедимият Чапман. Така сержантът, станал легенда в САЩ, е бил популярен сред колегите си в армията. Той успява да спаси свои бойни другари със 7 огнестрелни смъртоносни рани в тялото си. Убиват го останалите две, които са в сърцето му. Въпреки това, до последно той не се отказва.
Сержант Джордж Чапман се записва в американските ВВС на 27 септември 1985 г. и заема поста на информационен оператор. Ще са необходими няколко години, за да се смята за един от най-добрите в редиците на армията, пише chr.bg. През 1989 г. преминава и курс за военен контрол. Чапман остава известен в армията с едно много специално умение – прави невъзможното
да изглежда твърде лесно
и постоянно търси нови предизвикателства и мисии.
Роднините му си спомнят, че това е практика още от гимназията. Чапман винаги се записва при най-слабия футболен отбор и щом набере сили, започва да играе в следващия по-слаб. Във военен контрол се превръща в един от най-добрите оператори и отново прави всичко с някаква страховита лекота.
Резултатите не идват за ден, войникът посещава най-различни специализирани военни школи, преминава курс за гмуркане, въздушен контрол, военен контрол и много други. Учителите му го смятат за един от много бързите умове, както на чина, така
и по време на практическите занятия
Военният контрол поставя всеки на нечовешки изпитания. Често се прекарват по 3 – 4 дни без сън, тичане с километри и носене на тежка раница и противогаз. По време на учението един от учителите забелязва, че Чапман се смее. Сержантът започва да служи в 1721-ви Военен контролен ескадрон в Северна Каролина.
През 1992 г. се жени за съпругата си Валери и има две дъщери. Съпругата му си спомня, че в момента, в който Чапман прекрачи вратата, веднага започва да се грижи за децата си. Най-странното е, че въпреки странните и дълги мисии, Чапман никога не носи работата у дома си, никой не знае какво точно прави.По време на операция „Анаконда“ през март 2002 г. е в разузнавателен екип и се опитва да установи малък наблюдателен пост в стратегически локации в Афганистан. Тяхната позиция позволява употребата на точни стратегически въздушни удари. Планината Такур Гнар е една от перфектните за целта и дава поглед над стратегически позиции, които гарантират сигурността на сухопътните сили. Такур Гнар е в опасна близост до коридорите на Ал Кайда, но това
не притеснява Джордж Чапман.
В ранга на разузнавачите именно той е един от най-важните кадри и опитът му го доказва. Още в началото на кампанията в Афганистан Чапман и екипът му не започват добре. Техният хеликоптер е ударен от вражески огън. Фюзелажът се разцепва и офицер Нийл Робъртс полита към земята. Няколко пъти са изпратени самолети за откриването на войника, но без никакъв резултат. Робъртс е жив и многократно съобщава, че има нужда от помощ, останалите оператори от екипа, осъзнавайки ситуацията, започват да планират нов опит за спасяване по суша. Те се връщат на Такур Гнар, където сраженията продължават.
Отрядът знае и последната локация на Робъртс. Изпратен е втори хеликоптер, който отново е посрещнат от вражески огън. Отрядът в него успява да слезе по чудо на земята, докато „птицата“ се връща обратно в базата. По-късно механиците са категорични, че този хеликоптер е летял по някакво чудо на механиката. Чапман е в този хеликоптер и поема контрола на атаката към върха, въпреки зверския сняг и вражески огън от три посоки.
Хвърля се първи срещу картечен огън
Американците искат да вземат върха и да се възползват от стратегическите преимущества. Преди дори да поемат въздух и да се разпределят за по-точни удари, позицията им се обсипва от картечен огън, при това само на 12 метра от тях самите. Джордж Чапман е един от първите, които тръгват в нападение, за да бъде посечен от автоматен откос. Медикът в отряда е категоричен, че Чапман трябва да бъде евакуиран, но Чапман продължава да води боя и не е отказва. Броят на огнестрелни рани се увеличава значително в следващия час, докато дойде спасителен хеликоптер. В последните минути от евакуацията Джордж Чапман прави всичко възможно, за да качи останалите на борда на хеликоптера, това обаче коства живота му.
ВВС на САЩ ще се постараят да върнат тялото му обратно в базата, а аутопсията ще потвърди, че войникът се е борил с 9 огнестрелни рани. Успял е да остане на крака при наличието на седем смъртоносни, последните два изстрела разкъсват аортата на сърцето му и го убиват в рамките на секунди.
Прочети още
За този героизъм получава железен кръст на ВВС, разглеждан е за сребърна звезда, но в последния момент е предложен за медал за храброст.
Причината за тази награда е, че посмъртно всеки един оператор на ВВС може да прескочи един ранг, за да получи по-добра награда. Джордж Чапман е повишен посмъртно в старши сержант на 1 септември 2018 г.
Как Кенеди става герой, преди да стане президент
На 22 ноември се навършват 60 години от атентата срещу 35-ия президент на САЩ Джон Ф.Кенеди. Нека си припомним една история от живота му, в която той спасява другарите си по време на Втората световна война и която го превръща в герой.
Джон Фицджералд Кенеди е роден на 29 май 1917 г. в Бруклин, Масачузетс. Израства в многодетното семейство (има осем братя и сестри) на Роуз и Джоузеф Кенеди. Завършва с отличие прочутия Харвардски университет (където е и част от плувния отбор на учебното заведение) и започва живо да се вълнува от случващото се в Америка и по света.
Втората световна война е в разгара си и младежът решава, че иска да служи на своята родина. Кандидатства за армията, но здравословното му състояние се оказва проблем. Като дете Джон страда от хроничен колит, скарлатина и хепатит. Като възрастен – има язви, астма и болен гръб. Кандидатурата му е отхвърлена – записан е като 4-F или „медицински дисквалифициран“.
Дж. Ф. Кенеди обаче не може да се примири с този факт. Обръща се за помощ към баща си – Джоузеф Кенеди, който е богат и влиятелен бизнесмен и политик. Неговото приятелство с капитан Алън Кърк – директор на Службата за военноморско разузнаване, се оказва спасителният пояс за Кенеди-младши.
Заобикаляйки процедурите, той го вкарва в редиците на флота и така започва военноморската кариера на Джон Кенеди. Първоначално е разпределен да служи като прапорщик, но постепенно се издига в йерархията. Завършва военноморското си обучение през 1943 г. и достига до чин младши лейтенант.
Американският флот му поверява командването на моторна торпедна лодка – PT-109, и нейния екипаж – трима офицери и около десетина военнослужещи. Изпращат ги на служба в южните части на Тихия океан. В продължение на няколко месеца пехотинците провеждат нощни патрули на територията около Соломоновите острови. По време на поредния такъв, край пролива Блекет, се случва нещо неочаквано. Датата е 1 август, часът около 2.30 през нощта. Един от моряците извиква, Кенеди, който в този момент управлява лодката, поглежда в оказаната посока и различава в тъмнината очертанията на огромен японски разрушител, приближаващ към тях със скорост 40 възела. Лейтенантът прави опит да обърне лодката, но напразно. 388-футовият масивен японски разрушител Amagiri, се забива право в американската PT-109. Лодката се разцепва на две и едната й половина потъва във водите на океана.
Двама от пехотинците на Кенеди умират незабавно, други са тежко ранени. 26-годишният по това време командир започва да оказва помощ на ранените.
Пренася ги до отломките от другата половина на лодката, които още плават на повърхността и така спасява живота им.
Един от моряците – Патрик Хенри Макмеън, машинен инженер, има тежки изгаряния по цялото тяло. Кенеди доплува до него, стиснал в зъби спасителната му жилетка.
