Дядо на 91 години уби крадец в дома си, а след това го зарови в гората край Варна, доктор от Пловдив застреля рецидивист, който го обрал, съдът го оправда, не надвишил пределите на неизбежната самоотбрана. Преди години пък иконописец полежа известно време зад решетките, понеже защитил имота си от поредното нападение от крадци. Тогава 25-годишният Мариян Янчев беше прострелян в гърба от Йордан Опиц.
Съдът му постанови ефективно наказание – 5 години зад решетките, освободи го обаче предсрочно. Наказанието дойде не за друго, а защото Опиц
убил крадеца с незаконен пистолет
– газов, преправен в боен. Освен това го направил в гръб. Не е било при неизбежна самоотбрана. След множеството такива случаи законодателите в България решиха да внесат промени в Наказателния кодекс, с които да узаконят правото на защита на хората. Както на техния живот, така и на имуществото им. Измененията минаха на първо четене в парламента, но заради множество оплаквания от различни организации, адвокати и дори политици бяха заложени различни корекции до окончателното му приемане. Причината беше една – манталитетът на българите. Те не можели да са като американците. Чуха се изказвания, че така щели да се замитат следите от убийства. Нямало да има и наказани.
„Влезе в дома ми през нощта, помислих го за крадец и го застрелях“, щели да бъдат основните оправдания за умишлени убийства. При американците не било така. Те можели да застрелят всеки, който прекрачи прага на дома им, но пък имали друг манталитет. Освен това свободно можели да си купуват оръжия. Именно налагането на американския модел в България не срещна особена подкрепа. Не от гражданите, които страдат всекидневно от битовата престъпност, а от политиците. Те твърдят, че този модел е неприложим в страната. Затова щели да правят още корекции на Наказателния кодекс, за да защитят хем конституционните права на гражданите, хем на тези, които могат да станат жертва на убийство. Така било европейско. За тези промени се заговори отново и след няколко случая от последните две седмици. Именно тук се появи и
„проблемът български манталитет“
Случаят – възрастен мъж, почти сляп, тръгнал на поклоннически поход към Рилския манастир. Замръкнал обаче край село Дрен и решил да потърси църквата. Не я намерил. Заради проблемите със зрението си попаднал в светеща къща. Минути след това там го заварил пияният собственик на имота. Пребил го до смърт и изхвърлил тялото му. Възрастният и сляп поклонник едва ли е бил заплаха за имота му. Но ако приложим американските закони, смесени с българската народопсихология, то тогава убиецът трябва да бъде оправдан. Човекът е бил в имота му все пак. Именно заради това законите трябва да се коват според манталитета. Защото не всеки е Опиц, който е бранил имуществото си, и не всеки е 91-годишният дядо, на когото му прекипяло, когато за шести пореден път заварил един определен мъж да го обира, и го убил с винкела. Не всеки обаче е пияният рецидивист, който е пребил до смърт сляп поклонник, тръгнал на поход и търсещ подслон.
