„За съжаление, напоследък ни управляват хора, които нямат никакво отношение към изкуството. Не искам да обобщавам, но и хората на изкуството не показват своето отношение към властта. Това каза пред БТА поетът, драматург и режисьор Недялко Йорданов. Относно ролята на изкуството днес във формирането на обществено мнение, въпросът според него се свежда до материалното оцеляване.
„То, разбира се, е много важно, но не може да замени ролята на изкуството като коректив и стимулатор на общественото мнение“, допълва той. "Така или иначе, уж, все се оплаквам, че съм адски остарял, а всъщност гледам на света с шестнайсетгодишни очи", казва още авторът на пиесите „Две жени, без да се брои мъжът“ и „Каквото такова“. Преди дни той представи моноспектакъла си „Сцената е моят дом“ в Бургас, а по-рано възможност да го аплодират на живо имаха и софиянци.
Йорданов има покани да изнесе представлението и в друга градове из страната.
"Оказа се, че без публика не мога. Аз съм от поетите щастливци, които не разчитат само на излязлата отпечатана книжка. Имам възможност, поради близостта ми с театъра, да проверя веднага какво се е получило", каза той. Сцената ме научи на издръжливост.
Какво ли не съм преживял през тези 60 години.
И забрана на няколко мои пиеси, и уволнение, и триумфи, и безкрайна радост от успешна премиера. Бил съм на щат в два театъра като драматург и режисьор – Бургаския и „Възраждане“. Но съм поставял пиеси поне още в десет - в България и чужбина.
Когато разтуриха „Възраждане“, не се отказах от сцената. Продължих своите рецитали. И досега, дори, когато съм на преклонна възраст. Сцената е моят дом – така съм я възприемал винаги и такава песен написах, която стана заглавие на последния ми моноспектакъл в Бургас преди няколко дни", допълни той.
Йорданов ежедневно публикува стихотворения във Фейсбук.
По негови думи това е начин да се свързва с публиката дори и когато не е на сцената. "Това започна като на шега. А се оказа, че няма начин да го спра. Просто моите приятели във Фейсбук не ми позволяват. Тъй като съвсем разредих срещите си с публиката, всяка публикация на ново стихотворение стана за мен нещо като премиера и отзивите, които са в трите ми страници - всеки път над хиляда - ми дават самочувствие, че още мога, че не съм съвсем „изкукуригал“. Темата за любовта като израз на чувства към любим човек, но и към майката-родина също присъства често в произведенията му.
"Това е стара моя болна тема. Но не са виновни младите хора, виновните сме ние, които вече 30 години съсипваме родната си страна. И докога? Страшното е, че все още няма и лъч надежда да се променим.
Нашите политици ни насадиха тази омраза един към друг.
Народът се умори да ги слуша, но все още не може да се освободи от тази нетърпимост към мнението на другия. Все по-често се идеализира миналото и това в много случаи е справедлив", казва още Недялко Йорданов.
