„Нечие бебе, нечия майка, брат, сестра, леля, чичо, баба и дядо... не са се прибрали вкъщи тази вечер! Денят на благодарността е празник, който празнуваме с приятелите си и със семейството... Но има и такива, които не могат. Не мога да забравя какво се случи в стаята за почивка на магазина“. Това написа в социалните мрежи един от свидетелите на стрелбата в магазин Walmart в Чесапийк, щата Вирджиния. Това е един от регистрираните 42 случая на масова стрелба през ноември в САЩ, при които са загинали общо 52-ма души, а 173 други са били ранени, според данните от американската национална база данни за насилие с употреба на огнестрелно оръжие - Gun Violence Archive (GVA). Губернаторът на Вирджиния - републиканецът Глен Йънгкин, коментира трагичния инцидент, като посочи, че подобни „отвратителни актове на насилие“ нямат място в обществото. Мнозина обаче го разкритикуваха, че за цялата му реч той пропуска да спомене две ключови думи - стрелба и стрелец.
Прочети още
25 пъти по-висок процент на убийства
с огнестрелно оръжие в сравнение с която и да е друга страна“, пише в коментар Шанън Уотс - активист за контрол на оръжията. Думите й се потвърждават и от последното изследване на медицинския журнал JAMA Network Open, което анализира смъртните случаи, причинени от огнестрелни оръжия през последните 30 години. А данните от него са повече от категорични. От 1990 г. насам в САЩ от насилствена смърт след използване на огнестрелно оръжие са загинали над 1 млн. души, а от пандемията от коронавируса насам броят на тези убийства и самоубийства скача драстично, достигайки абсолютен рекорд през 2021 г. Според един от авторите на проучването - д-р Ерик Флигър, педиатър към Спешната помощ и изследовател в Бостънската детска болница и Медицинското училище на Харвард, спокойно може да се говори за нов момент в историята на смъртните случаи, причинени от огнестрелни оръжия.
„В този момент сме свидетели на драматично увеличение, което е наистина несравнимо. По време на пандемията от COVID-19 от 2019 г. до 2021 г. видяхме над 25% увеличение на насилствените смъртни случаи само за две години. Това никога не се е случвало“, коментира Флигър. Един от изводите, който едва ли е особено изненадващ, е, че по полов признак
мъжете са далеч по-застрашени
от насилието с оръжия - от всички смъртни случаи от 1990 г. насам около 86% от загиналите са мъже. Изследователите установяват, че убийствата с огнестрелно оръжие са най-високи сред чернокожите мъже, а нивата на самоубийства с огнестрелно оръжие са най-високи сред по-възрастните бели мъже. Интересното обаче е, че процентът на убийствата с огнестрелно оръжие се е удвоил между 2014 г. и 2021 г. както при мъжете, така и при жените, но все пак смъртността при мъжете е около пет пъти по-голяма.
Към 2021 г. делът на самоубийствата сред мъжете също е близо седем пъти по-висок спрямо този при жените, въпреки че учените отчитат ръст при случаите, в които жени посягат на живота си, използвайки огнестрелно оръжие. Изследването отчита още по-ярки различия на расов признак. Процентът на убийствата сред млади чернокожи и латиномъже (между 20 и 24 години) далеч надвишава този сред белите мъже, докато при белите мъже най-висок е процентът на убийствата на възраст между 30 и 34 години.
При сравняване на тези групи процентът на убийствата е почти четири пъти по-висок сред младите латиноамериканци в сравнение с белите мъже, а процентът на убийства сред младите чернокожи мъже е цели 22 пъти по-висок, отколкото сред белите мъже изобщо. А според Флигър тези разлики с годините само се влошават. Чисто географски концентрацията на убийства, причинени от огнестрелно оръжие, се
измества от западните части на страната към Юга
с течение на времето, докато нивата на самоубийства с огнестрелно оръжие се разпространяват по-равномерно в цялата страна. Освен това градските райони имат по-голяма смъртност от огнестрелно оръжие в сравнение с по-малките градове и по-селските райони. Според Джонатан Джей, асистент в Училището по обществено здраве на Бостънския университет, има два ключови фактора, които стимулират насилието с огнестрелни оръжия - социалната среда по квартали и това дали на индивидуално ниво човек е изложен на насилие с оръжия. Той посочва, че по-бедни региони, в които има по-малко инвестиции, показват много по-висока концентрация на такива насилствени престъпления. Според него също така има логика в това пандемията да е изострила допълнително проблема. По думите му социалните условия в по-бедните квартали само са се влошили покрай пандемията, която доведе до затварянето на редица работни места и изпадането в безработица на множество хора. „Но също така пандемията изложи хората на редица фактори, които ги накараха да се чувстват несигурни. Това може да ги е направило по-склонни да търсят оръжие за защита“, коментира още Джей. Още един допълнителен фактор в случая е определящ за увеличените нива на насилие по време на пандемията - предизвикателствата пред психичното здраве на хората заради изолацията и напрежението. Отделен анализ на изследователи от университета „Джонс Хопкинс“ по темата установява, че между 2019 г. и 2021 г. цялото увеличение на самоубийствата и по-голямата част от ръста при убийствата се дължат на достъпа до огнестрелни оръжия. Оттам посочват, че в този период делът на самоубийствата с огнестрелно оръжие се е увеличил с 10%, докато този на самоубийствата без оръжие е намалял с 8%. Същевременно с това делът на убийствата с огнестрелно оръжие се е увеличил с 45%, докато убийствата без огнестрелно оръжие се е увеличил само с 6%. „Това, което видяхме, е, че икономическите и социалните стресови фактори по време на COVID изостриха здравните различия в целия спектър“, коментира Ари Дейвис от университета „Джонс Хопкинс“. „Едни и същи
стресови фактори
социална изолация, ограничаване на социални услуги и подкрепа - са рискови за избухване на насилие. Мисля, че всички тези неща допринесоха за покачване на нивата на насилие навсякъде, но сред тези, които са най-уязвими, нивата се увеличиха непропорционално“, допълва той. Подобни изследвания помагат за това да бъдат идентифицирани онези високорискови групи, в които насилието и оръжията причиняват най-много щети и да се определи най-добрият начин за въздействие върху тях. Според масовото мнение на експертите - това са инвестициите за развитие на тези райони, предоставянето на работни места и развиването на местните общности. Д-р Кристофър Рийс, лекар от спешното отделение в Детската болница в Атланта и изследовател в Медицинския факултет на университета Емори, който е съавтор на изследването, публикувано в JAMA Network Open, се мести от Бостън в Атланта преди малко повече от година. По думите му след преместването си той се е грижил за много повече деца, жертви на инциденти с огнестрелни оръжия. Личният му опит е в пълно съответствие с данните, които изследването показва. „Всеки път си мисля: „Първо, това е ужасно. Второ - това е нечие дете.“ И веднага се сещам за двете си деца у дома. И след това „Трето - това не трябваше да се случва, особено на дете. Всеки път го усещам много лично“, споделя той.
