Китай приземява самолети на изкуствения си остров
Чарлз Краутхамър, „Вашингтон пост"
1. В Южнокитайско море, на едно мъничко парче земя, намиращо се далече от китайските граници, Китайската народна република току-що разгърна зенитно-ракетни комплекси и разположи бойна авиация. Това се случи, след като преди това Китай започна да приземява самолети на един изкуствен остров, който той създаде в друга една островна верига - Спратли, която е оспорвана едновременно и от Филипините, Малайзия, Тайван и Виетнам. Сега тези обекти функционират като изнесени бази и с тях Китай хвърля ръкавица на седемдесетгодишното американско господство в Тихоокеанския район.
„Явно Китай провежда милитаризация на Южнокитайско море", заяви наскоро в Конгреса ръководещият Тихоокеанското командване на Съединените щати. С каква цел прави това? „Целта е хегемония в Източна Азия."
2. Сирия. Руската намеса пречупи хода на войната. Като спасява от крах режима на Башар Асад, безжалостната руска авиация с бомбардировките си разрушава базите на въстаниците и най-големия град в Сирия Алепо. По този начин тя поражда нова огромна вълна от бежанци и демонстрира на всички в Близкия изток какво може да постигне една велика държава, ако започне да действа сериозно.
Реакцията на Съединените американски щати? Непрекъснатите опити на държавния секретар Джон Кери да омилостиви Русия (и нейния съюзник Иран), с каквато цел той провежда една след друга провалени мирни конференции. В неделя (21 февруари) той гръмко обяви поредното „временно принципно споразумение за прекратяване на бойните действия", което директорът на ЦРУ, министърът на отбраната и председателят на Обединения комитет на началник-щабовете смятат за обикновена военна хитрост.
3. Украйна. След като погълна Крим така усърдно и старателно, че днес никой вече не говори за него, Русия продължава безнаказано да нарушава минските договорки за прекратяване на огъня. Владимир Путин отново клати лодката, като активизира бойните действия и осъществява безпощадна кампания по разделянето и подчиняването на украинската държава. В същото това време Обама и днес даже отказва да доставя на украинците дори отбранително оръжие.
4. Иран. На 18 февруари Иран получи от Русия първата доставка зенитно-ракетни комплекси С-300. Това е важна стъпка за изработване на имунитет срещу всякакво нападение върху ядрените му обекти. Освен това Техеран води преговори с Москва за доставка на оръжие и военна техника на стойност 8 милиарда долара, която включва съвременни бойни самолети. Както и изпитанията на балистични ракети, тази вакханалия със сдобиването с оръжие е въпиющо нарушение на забраните на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Това беше и едно предсказуемо (и предсказано) следствие от ядрената сделка с Иран, в резултат от което Техеран получи сто милиарда долара и нормализира отношенията си със света.
Реакцията на Съединените американски щати? Думи, думи, думи...
За разлика от гравитационните вълни днешната стратегическа ситуация може лесно да бъде разпозната. Три големи държави от второ ниво се опитват да преобърнат с краката нагоре реда, създаден след края на студената война. Русия - в Източна Европа, Китай - в Източна Азия, Иран - в Средния изток. Всички те вече действат.
Да не говорим пък за „Ислямска държава в Ирак и Леванта", която разпространи влиянието си от Афганистан до Западна Африка. Световният ред, който Съединените американски щати създаваха с десетилетия, се руши.
И какво прави Обама, застанал пред всичко това? Отива в Куба.
Да, в Куба. Върховна стратегическа незначителност, която е така скъпа на антиантикомунистическото сърце на Обама.
Дали пък в крайна сметка той няма да отбележи прогрес в развитието на защитата на правата на човека и на демокрацията? Защото през миналата година Обама обяви такъв прогрес за предварително условие за всяко президентско посещение. Разбира се, не. Кога Обама е удържал дори една своя червена линия? В действителност веднага щом Обама започна своята „историческа нормализация" на отношенията с Куба, репресиите там рязко се засилиха. През миналия месец кубинският режим арестува 1414 политически дисиденти. Това е втори резултат за всички времена.
Но това няма никакво значение. На фона на глобалното безредие и упадъка на Америка Обама се хваща за любимите си проблемни места: Куба, Гуантанамо (тази седмица той посвети едно от редките си обръщения по телевизията на тази тема) и, разбира се, климатичните промени.
Обама дори не се опита да замине за Париж като отговор на зверствата на джихадистите, като изпрати вместо себе си Кери, за да може той силно да прегърне Париж, както обясни държавният секретар, и Джейм Тейлър[1], за да изпее хита си You've Got a Friend. Но за сметка на това направи там показно тридневно посещение, посветено на климатичните промени.
Така че защо пък да не отиде до Хавана? Разбира се, варварите са пред вратите ни и те усилват натиска, тъй като знаят, че американската съпротива ще бъде минимална още 11 месеца. Но нашият пасивен президент искрено вярва, че този натиск няма никакво значение. Защото тези подриващи реда люде не са от същинската страна на историята, техните териториални победи и силата им са така старомодни - от ХХ век!
Това обаче има значение за четвърт милион души, безжалостно убити в Сирия. Има значение за милионите бежанци. Този натиск обаче изглежда напълно реален за разпадаща се Европа, разширяващия се Китай, засилващия се Иран и разпространяващия метастазите си джихадизъм.
Но не и за мечтателния визионер Барак Обама. Той гледа много отдалече на тези преходни неща. Той знае кое е наистина важното: климатичните промени, Гуантанамо и Куба.
Времето изтича и той иска такова да бъде неговото наследство. Такова то и ще бъде!
