Населението на България се топи още по-бързо и продължава да застарява. При последното преброяване миналата година е отчетено най-голямото намаление за последните 40 години. Така към 7 септември 2021 г. то е 6 519 789 души, което е спад с 844 781 души спрямо предходното преброяване през 2011 г. В 199 населени места в страната няма нито един жител, а за десетгодишния период между двете преброявания всички 28 области в страната регистрират спад на живеещите в тях хора. След 1985 г., когато населението в България е почти 9 млн. души, четири поредни преброявания показват спад на населението. За четирите десетилетия сме се
стопили с над 2,4 млн. души
като при последното преброяване намалението е с 11,5%. Данните бяха съобщени от Магдалена Костова, директор на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ.
Средногодишният темп на намаление на населението на година се ускорява от 0,7 между 2001-2011 г. на 1,2 в периода между 2011 и 2021 г. Резултатите от последното преброяване показват, че починалите са с 501 хил. повече от новородените. На отрицателния естествен прираст се дължи 59,3% от общото намаление на населението.
Разпределено е неравномерно
Резултатите от преброяването показват, че за десетте години до 2021 г. най-много население е загубила област Видин, то се е стопило почти с една четвърт. Следват областите Смолян, Добрич, Габрово и Велико Търново, които са загубили приблизително една пета от населението си. Общо в 20 области намалението на населението е над средното за страната. Населението в София също се е свило в разглеждания период, но спадът от 1,3% е най-малкият в страната.
Броят на живеещите в градовете хора леко се увеличава и леко намалява този на хората в селата. За 10-годишния период има спад както населението в градовете, така и в селата, като намалението в селата е по-голямо. Към 7 септември почти 4,8 млн. души, или 73,3% от населението живеят в градовете, а в селата има малко над 1,7 млн. души, или 26,7% от общото население.
Най-малкият град в България е Мелник със 161 жители, а най-голямото село е Лозен с население от 6471 души. Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 83 от тях то е под 6000 души, в които живее едва 4,7% от населението в Родината. В същото време осем общини са с население над 100 хил. души, в които живеят 40,2% от хората в България.
И застарява
Няма промяна и в друга негативна демографска тенденция в България – за застаряване на населението. През 1900 г. 40,2% от жителите на страната са деца до 14 години, а през 2021 г. те са едва 14,1% от населението. Обратна е картината при най-възрастното население. В началото на миналия век хората над 65 г. са били 5,1%, а към миналата година те вече са 23,5%. Към 7 септември населението над 65-годишна възраст е малко повече от 1,5 млн. души и е нараснало със 171 хил. души, или 12,6% спрямо предишното преброяване преди десет години. Населението между 15 и 64 години е малко над 4 млн. души и е намаляло с 958 хил. души спрямо 2011 г. Делът на най-младите хора на възраст от 0 до 14 години се увеличава от 13,2% през 2011 г. на 14,1% през 2021 г., но абсолютният им брой намалява от 975 хил. преди десет години на 918 хил. през миналата година, или 5,9% от населението.
Най-висок е делът на възрастното население в Габрово, където почти всеки трети човек е на 65 години или повече. Следват Монтана, Кюстендил, Силистра и Смолян, където възрастните хора са между 27% и 28% от населението. Най-нисък е делът на възрастното население в София-столица, Благоевград, Варна и Бургас. Общо в 21 области делът на възрастното население е над средния в страната от 23,5%.
Най-висок дял на младото население от 0 до 14 години е отчетен в област Сливен с 18,7%, Бургас с 15,3% и Ямбол с 15%. На обратния полюс са Смолян, Видин и Габрово.
