Българите вече имат едно свое място в Америка. Едно място, с което всички да се гордеем и което да ни напомня, че идваме от велика земя с вековна история. Сътворяват го акад. проф. Олег Гочев, родители и деца от училище „Мартенички" в Сан Франциско, както и участници, дейци и съмишленици от ансамбъл „Антика". Заедно те са изрисували стенопис на Мадарския конник в две части, който се намира в „Трежър айлънд", в превод „Острова на съкровищата". Това е изкуствен остров в залива на Сан Франциско, като в същото време функционира и като негово предградие. Двете части на стенописа са интерпретация на Мадарския конник и огромен надпис „България в Съединените щати" („Bulgaria in the United States"). Момент от работата на проф. Гочев Акад. проф. Олег Гочев идва в Щатите през юни със стипендия „Фулбрайт", която му дава възможност да изследва тукашните стенописи и по-специално тези в Сан Франциско. В България той е дългогодишен преподавател по стенопис. Бил е и гост-преподавател в Питсбърг. Още преди да дойте тук този път, ученият се свързал с Таня Костова, която е ръководител на училище „Мартенички" и на формация „Антика", и обсъдил с нея дали не може да се намери стена, на която той, докато прави проучванията си, да нарисува някакво произведение, което да остане за спомен за българите. Обстоятелствата се стичат така, че Гочев пристига в Щатите, а госпожа Костова заминава за България и място за осъществяване на тази идея не се намира. Въпреки неуспеха обаче академикът успял хем да работи върху изследванията си, хем да направи проект за стенопис на Мадарския конник, в случай че му се удаде възможност да го нарисува. Хоро по време на откриването на стенописа Три седмици преди да отпътува обратно за Родината, някъде около 20 октомври, Гочев отново се чул по телефона с Таня Костова и й казал, че се отказва от проекта. „Той ми каза, че се е срещнал с представители на едно от училищата на „Острова на съкровищата", но на тях не им допаднала идеята да има старобългарски владетел вътре и че това означава, че няма друга надежда стенописът да се направи", разказва Костова. Случайно или не човек от местното ръководство на „Трежър айлънд" е бил на срещата между Гочев и представителите на училището и видял неговия проект. Силно впечатлен, чиновникът обещал да предложи място за стенописа и след известно време дал някакъв адрес на Гочев. Оказва се, че това било бивше игрище за скуош на открито, което е пусто и празно от много години. В него били останали две огромни стени. „Гочев ми каза, че отначало двете стени му били странни, но че на другия ден вече имал представа какво трябва да се направи", разказва директорката на „Мартенички". След като получил предложението да ползва двете стени, Гочев променил проекта си, уголемил го и реално вече могъл да започне работа. „Проблемът беше, че той беше сам, нямаше кой да му помогне", разкрива Таня. „Свързахме се отново и спонтанно решихме, че и ние ще се включим. Аз разчитах на моите танцьори, певци и децата от „Антика", а също и на семействата от „Мартенички" и те се отзоваха без много подканяне", допълва тя. Част от участвалите в направата на стенописа заедно с Таня Костова (третата от дясно на ляво) и проф. Олег Гочев (четвърти от дясно на ляво) Акад. проф. Гочев е изрисувал частта с Мадарския конник. „Над него той сложи и един орел, това беше неговата вариация", обяснява ръководителката на "Антика". „Стенописът всъщност е изработен върху парашутна коприна, защото само по този начин професорът можеше да работи почти денонощно. Иначе се стъмваше в 5-6 часа и ставаше почти невъзможно той да прави каквото и да е, а и атмосферните условия отвън бяха ужасни заради пожарите", посочва още Костова и определя работата на Гочев като колосална. Професорът е рисувал в хале, предоставено му от местната администрация. „Всички светлосенки са направени с точки. Той направи така, че работата да се гледа отдалеч и да се вижда целият конник. Наистина невероятно", възкликва също Костова. „Професорът спеше само по 5-6 часа официално, а дали е спал изобщо, не се знае. Рисуваше денонощно, помагахме му аз и още един мой колега от ансамбъла", продължава развълнувано нашата сънародничка. Надписите за своеобразната втора част на стенописа в Сан Франциско са направени от хората, които организира Костова. Ползвали са четки, не по-широки от четири сантиметра, и са нанесли няколко слоя върху стената. „Не знам как успяхме да го направим. Трябваше да се вместим в две седмици, усетихме, че няма да успеем и се наложи да удължим престоя на проф. Гочев  с още седмица. Работихме до последния момент чак до откриването." Официалното откриване е било в 15 часа на 11 ноември. Рязането на лентата е било символично заменено с рязане на бяло-червена мартеница, като също е имало и освещаване. „Сетих се да поканя гостите да се подпишат на червената ивица от трибагреника ни." „Всеки, който дойде, ахна и му затуптя сърцето", описва събитието Костова. „Това е стенопис за всички българи в Америка, не само за тези от Сан Франциско", казва още тя. Работата по стенописа продължава и в момента. Върху него трябва да се нанесат заздравяващ гел и допълнителен лак. И всичко това трябва да се направи навън, където въздухът не става за дишане поради пожарите.