Още преди създаването на климатиците този малък северен град на брега на Голямото езеро в САЩ се рекламира като хладното лятно убежище за засегнатите от жегата, потенето и алергиите. Един ден обаче Дълут може да предлага един съвсем друг вид облекчение: Убежище за бъдещите щатски мигранти, които ще бягат от топлинните вълни и крайните климатични условия в останалите части на страната. Градът в щата Минесота, сгушен по протежението на най-голямото сладководно езеро в света, е сред малка група градове, за които учените прогнозират, че ще се превърнат в топ дестинации за американците, когато те започнат да изоставят онези части от страната, станали негостоприемни заради климатичните промени.
Няма шега
Досега зимите в Дълут, често определян като един от най-студените градове в Щатите, винаги значително са ограничавали привлекателността му. Градът, който някога имал плановете да се разрасне до размерите на Чикаго, така и не постига целите си, за което свидетелстват и множеството празни имоти.
Санди Хоф, президент и собственик на местна фирма за строително предприемачество, смята, че промените в климата могат да доведат до бум в търсенето на имоти, което „без съмнение“, смята той, ще подпомогне компанията му по начини, невиждани от времето, когато дядо му я придобива преди 90 години. „Дълут е бил склонен да е малко по-хладен, отколкото на хората им се е искало понякога в миналото“, признава той и допълва: „Може би малка промяна в климата, от която ще се стоплим малко, ще бъде от полза за нас.“ Прогнозите, че вълна от американски граждани може един ден да залее този район в резултат на климатичните опасности, отчасти вълнуват местните жители. Други са скептични. Брокерката Карън Гюернд се шегува, че се надява хората да не разберат за изследването на професора от Харвард Джеси Кийнан, според което Дълут има потенциала да се превърне в климатично светилище. „Не искаме да сме голям град“, казва тя и после пояснява, че се шегува. В крайна сметка си изкарва прехраната от продажбата на имоти. Някои
от ранните климатични мигранти
вече ги купуват. Такива са Ейнджъл Доброу, съпругът й Боб и кучето им. Те пристигат в Дълут през 2017 г. от Нортфилд, който се намира на около три часа път на юг. Купуват си тухлено бунгало, разположено върху повече от 8000 кв.м площ с включена гора в задния им двор. Доброу, която е билкар и работи за малка компания, подкрепяща фермери, твърди, че са се преместили, превръщайки бъдещето в основен свой приоритет, имайки предвид нарастващите опасения за това как климатичните промени могат да им се отразят. Да напуснат дома, който обитават 16 години, „беше трудно“, казва 59-годишната Доброу. „Но се почувствахме като освободени“ от притесненията къде ще се чувстват най-добре с оглед на промените в климата. Професорът от Харвард стъпва за първи път в Дълут през март - три месеца след като започнал да оформя теорията си за това защо тихият град с население от 86 хил. души може един ден да види прилив от десетки хиляди нови жители. Кийнан и неговият екип определят Дълут след повече от 2000 часа работа върху изследване за това кой град в САЩ може да посрещне утрешните климатични мигранти и да има достатъчно място за тях. В случая с Дълут основната привилегия е много проста, казва Кийнан, който е експерт по климатична адаптация и дизайн - „местоположение, местоположение, местоположение“. Дълут обира студения бриз, идващ от Голямото езеро, което е огромен източник на питейна вода. Освен това се намира на 2 часа и половина път с кола от динамичния икономически център Минеаполис. Неприветливото студено време на северния град означава, че докато около началото на 2030 г. останалата част от страната ще се поти под температури, които ще са с 1,5 градуса по-високи от отчетените в прединдустриалните времена, там климатът ще стане по-умерен. Заради своя естествен водоизточник е по-малко вероятно Дълут да има и много от проблемите, с които вероятно ще се сблъскат останалите части на страната, като суша и недостиг на вода.
„99% устойчив на климата“
По време на посещението си в университета в Минесота през март проф. Кийнан предлага и няколко потенциални слогана за града: „Дълут - не толкова студен, колкото си мислите“, „Най-устойчивият на климата град в Америка“ или „Дълут - 99% устойчив на климата“. Той използва част от оригиналните маркетингови идеи на Дълут, но от друга ера, когато градът се опитва да убеди туристите, че е дестинация, която си заслужава обиколката. Студеното време на Дълут всъщност отдавна е най-силната притегателна сила за летните туристи, казва местният историк Тони Диркинс. В ретро пощенски картички градът е описван като „градът с климатик“ и „убежище за сенна хрема“, докато създаването на антихистамините не засенчват този му облик, казва Диркинс. Създаването на климатиците и климатичните системи пък кара голяма част от жителите на града да се преместят да живеят на по-топли места в търсене на работа, коментира професорът по история Дейвид Удуард. В резултат на това Дълут представлява своеобразна „капсула на времето“, чието население не се е променяло от около половин век, твърди той. Това означава, че има място за новозаселници. За избраната наскоро за кмет Емили Ларсон това ще е възможност градът да оползотвори своята в пъти по-голяма от необходимата им в момента инфраструктура, която е с около 29% повече от тази на друг сходен по население град в Минесота. Сред местните обаче има и притеснени от това обвързано с климатичната миграция бъдеще. Не е ясно как такава огромна и скоростна промяна ще се отрази на досегашните жители и дали те ще са доволни от нея. Има и опасения, че необходимостта от мащабно ново строителство ще е за сметка на старата архитектура на града. Само климатът и времето ще покажат.
