Катлийн и четирите й жертви

В продължение на години Катлийн Фолбиг е смятана за най-злощастната жена в Австралия. През равни интервали, внезапно и необяснимо, тя загубва и четирите си деца. Приятелите, роднините й и социалните служби се обединяват в нейна подкрепа. Вярващите от нейната църква се молят за нея и организират събиране на дарения.

Но през май 2003 година всичко това приключва изведнъж. От най-съжаляваната тя се превръща в най-презираната жена.

Катлийн обичала да бъде бременна. Обожавала чувството на ритащото в корема й бебе и се наслаждавала на мисълта, че то е здраво и наддава добре. Разцъфтявала от загрижеността и вниманието, което й оказвали всички около нея. Но любовта от пръв поглед не я връхлитала с раждането на всяко едно от четирите й деца. Тя мразела факта, че вниманието, което досега се изсипвало върху нея, изведнъж се насочвало към новороденото. Това я връщало към спомените за безрадостното й и самотно детство. Така от пълна с копнеж по майчинството родилка Катлийн се превръща в майка убийца. Не веднъж, а цели четири пъти.

Катлийн Мари Донован и Томас Джон Бритън живеели на семейни начала. Те имали 18-месечна дъщеря, която носела името на майка си - Катлийн. Тя била родена на 14 юни 1967 година в Сидни, Австралия. Малката Катлийн можела да израсне в съвсем нормално семейство, ако не се бил случил трагичен инцидент, който предопределил бъдещето й, когато тя била на около 2 години. На 8 януари 1969 година майката на Катлийн и баща й Томас се скарали в дома си. По време на разразилата се кавга Томас намушкал Катлийн с кухненския нож 24 пъти, докато тя не издъхнала. След ареста на Бритън малката Катлийн била настанена в сиропиталище.

Докато траел процесът срещу Томас, се появява свидетелка на убийството, която казва в съда, че Томас се привел над трупа на убитата, целунал я и й казал: „Съжалявам, скъпа. Трябваше да го направя", след което се обърнал към въпросната свидетелка и продължил: „Трябваше да я убия, защото тя щеше да убие детето ми." Бритън е пратен в затвора, а дъщеря му била поверена на грижите на държавата.

През септември 1970 година Катлийн е взета от приемно семейство - Марлбъроу, които живеели в предградието Котара в Нюкасъл. Нейната приемна майка Дейдър Марлбъроу я третирала на практика като слугиня и не й позволявала да играе често с други деца. Катлийн нямала представа, че майка й е убита, и то от собствения й баща. Тя научила това едва на 17-годишна възраст от доведената си сестра. Така узнала, че не е осиновена от приемните си родители, а е била под държавна опека през цялото време на престоя си в това семейство.

Години по-късно, когато Катлийн признава вината си за убийствата на своите деца в един дневник, където пише, че всичко е свързано със събитията в детството и начина, по който те са й се отразили - „очевидно аз съм дъщерята на татко. Тя е трябвало да умре."

На 1 февруари 1989 година се ражда първата рожба на семейство Фолбиг, синът им Кейлъб. В момента на раждането здравословното състояние на детето е отлично и 5 дни по-късно Катлийн и бебето се прибрали вкъщи. Една сутрин, докато Катлийн хранела бебето, забелязала, че Кейлъб има затруднения с дишането. Тя веднага отвела пеленачето в болницата и педиатрите диагностицирали Кейлъб с ларингомалация (разпадане на мекия хрущял на ларингса по време на вдишване). Според лекарите това било състояние, което се израствало с възрастта. На 19 февруари 1989 г. Катлийн сложила Кейлъб да спи в креватчето му. На другата сутрин тя събудила с писъци съпруга си Крейг. Когато изтичал разтревожен в стаята на бебето, той видял жена си надвесена над креватчето, нареждайки: „Бебето... нещо не е наред с бебето." Кейлъб Фолбиг починал само на 20 дни. Като причина за смъртта му бил посочен синдром на внезапната детска смърт.

Седем месеца по-късно Катлийн е бременна отново. На 3 юни 1990 година се ражда Патрик Фолбиг. Този път Крейг останал у дома 3 месеца, за да може да помага на жена си в отглеждането на бебето. На 18 октомври 1990 г. Катлийн сложила детето да спи в креватчето му. Крейг наминал да види как е синът му и след като видял, че Патрик спи спокойно, отишъл да си легне. Няколко часа по-късно Крейг отново бил събуден от писъците на жена си. Той заварил разстроената Катлийн, надвесена над детското креватче. Изглеждало, че Патрик не диша и Крейг бързо се заел да свестява детето си, правейки му сърдечен масаж. Когато линейката пристигнала, Патрик бил отведен в болницата, където дошъл в съзнание и педиатрите му поставили диагноза епилепсия, а освен това се установило, че детето страда и от корова слепота. Макар че Патрик оцелял, не му било писано да е задълго.

В утрото на 13 февруари 1991 година Катлийн позвънила в работата на съпруга си, казвайки му следното: „Случи се отново." Детето спешно било откарано в болница, където само констатирали смъртта му. Този път причината била „остра дихателна недостатъчност вследствие на епилептичен припадък".

След инцидента с Патрик семейство Фолбиг се премества в Торнтън, северозападно от Нюкасъл.

Година по-късно Катлийн е бременна за трети пъти и на 14 октомври 1992 година се ражда Сара. Всичко с детето било наред до единадесетия месец, когато Сара изведнъж се разболяла от някаква настинка и започнала да има проблеми със съня. На 29 август 1993 година Крейг бил събуден за пореден път посред нощ от виковете на жена си, която стояла на прага на вратата на спалнята им. Сара лежала в креватчето си неподвижна. Била мъртва. Според съдебния доклад причината за смъртта отново, както при Кейлъб, бил синдромът на внезапна детска смърт.

Сега Катлийн и Крейг се преместили в Сингълтън в Хънтър Вали, доста известна с производството си на вино местност, северно от Нюкасъл.

Изминали 2 години, докато Катлийн не установила, че е бременна за четвърти път и на 7 август 1997 година се родила Лаура Елизабет. Бебето изглеждало напълно здраво. За разлика от предишните деца на Катлийн Лаура била следена няколко седмици след раждането си в болницата за затруднения с дишането и съня, за да не възникнат евентуални проблеми. Всичко вървяло чудесно, докато 19 месеца по-късно Лаура не се разболяла от банална наглед настинка. На 1 март 1999 година Катлийн повикала бърза помощ, твърдейки пред диспечера, който приел обаждането й, че Лаура е спряла да диша. Лаура била мъртва.

Този път обаче се намесват следователи, които изглеждали доста подозрителни към заключенията на медиците. А то гласяло отново - синдром на внезапна детска смърт. Вероятността това да е причината за смъртта вече изглеждала нулева и се изключвала като възможност поради възрастта на Лаура, тъй като е прието да се смята, че този синдром засяга само деца на възраст от 1 месец до 1 година.

Една смърт в люлката е трагедия. Две са подозрителни. При три най-вероятно става въпрос за убийство. А при четири? Това означава, че предупредителните сигнали не са забелязани достатъчно скоро, за да бъде спасена поне последната жертва.

Разследването на смъртта на Лаура Фолбиг било възложено на детектив Бърнард Райън. За него това бил просто поредният трагичен инцидент, но съмненията на следователите го карали все пак да разгледа случая под всеки възможен ъгъл.

На детектива направило впечатление, че Катлийн напуснала съпруга си след четвъртата смърт. Но изнасяйки се от дома им, не взела всичкия си багаж. Сред останалите в бившия й дом вещи било намерено нещо доста смущаващо. В чекмеджето до леглото в спалнята стоял дневникът на Катлийн. Там тя описвала обърканите си чувства - от една страна, искала да се докаже като майка, а от друга -  чувствала се изключително разочарована от майчинството, включително и от безплодните си опити да кърми децата си.

Тя също пишела за негодуванието, което изпитвала след всяко от ражданията си, защото вниманието се измествало върху бебето и по този начин се чувствала изоставена, също както когато била дете - имала семейство, но не можела да се почувства като част от него. Катлийн описвала и внезапните смени в настроението си, с които не знаела как да се справи. Писанията й също показвали нейните най-големи страхове. Тя се тревожела, че Крейг ще я отхвърли и ще я напусне заради няколкото килограма в повече, които качила след бременностите си. Ден след ден Катлийн описвала в дневника проблемите с теглото си и тревогите около съпруга си:

„Трябва да отслабна значително, освен ако не искам той да ме обича по-малко, отколкото и сега. Знам, че външността значи всичко за него" - пишела тя. Имало и други записки в дневника, които изглеждали доста смущаващи. Тя написала как под влияние на стреса е извършила толкова ужасни неща и описвала чувствата на гняв и омраза, които изпитвала към всяко едно от своите деца. „Чувствам се като най-лошата майка на света. Страх ме е, че и Лаура ще си отиде от мен, както се случи със Сара. Знам, че понякога бях доста избухлива и жестока с нея и затова тя си отиде... с малко помощ."

На 19 април 2001 година Катлийн Фолбиг е арестувана в дома си. Срещу нея е повдигнато обвинение за смъртта на четирите й деца. Две години по-късно е осъдена на 40 години затвор без право на предсрочно освобождаване за период от 30 години. И до днес тя е в женския затвор Мълауа, където е поставена в изолация, за да бъде защитена от другите затворнички, тъй като обитателките на женските затвори гледат с много лошо око на жените детеубийци, особено на такива, които посягат на собствените си деца.