Над 500 са търговците, обявили несъстоятелност през 2020 г. Това показват данните на Агенцията по вписванията, дадени на в-к „Монитор”. Според тях през изминалата първа година от пандемията от коронавирус 544 фирми са обявили несъстоятелност. Това означава, че средно по 45 компании на месец са затваряли след фалити. Техният брой расте значително спрямо предходните две години. През 2018 г. броят фалиралите е 448, докато през 2019 г. той е 486. През януари в несъстоятелност са обявени 49 фирми, през февруари - 44, а през март техният брой пада на 23. През април спадът продължава, а в петия месец има най-малък брой фалирали - едва 12 фирми. През юни и юли е отчетен най-голям брой фалирали - съответно 62 и 68 фирми. Иначе за периода от март до 21 декември 2020 г. броят на обявените в несъстоятелност търговци е 396. Предходните две години показателят се запазва на близко равнище, като не пада под 350. От 1 март до 21 декември 2018 г. има 368 търговци, обявени в несъстоятелност, а на следващата година - 379. Най-голям ръст в броя има през 2020 г., когато той е нагоре с едва 4,3%, или със 17 търговци спрямо 11 в периода 2018-2019 г. Това отново показва, че пандемията все пак не е успяла да изхвърли толкова много предприятия извън борда, но намали значително приходите на повечето. Трудно е да се посочи реално кой сектор е най-силно засегнат в България, тъй като при самото си вписване в Търговския регистър търговците обикновено изброяват няколко икономически дейности в своята декларация, а не се ограничават само до една. Така например една от фирмите, фалирали през юни, посочва производството на пластмасови опаковки като своя първа дейност. В следващите редове обаче има посочени „превоз на пътници и товари в страната и чужбина“, „търговия на едро и дребно“, както и „хотелиерска, ресторантьорска, туристическа и рекламна дейност“. В такъв случай счетоводители съветват, че за основна икономическа дейност е редно да се счита тази, при която има най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение или като цяло тази дейност, при която има най-много заети, дори в бройката да влизат хора на непълно работно време. От друга страна, може да се каже, че най-силно ударени са търговците на дребно и хората с по-малък бизнес, които разчитат на местната клиентела и на продажби, извършени на място. При затварянето на магазините и заведенията не всеки собственик успя да създаде организация за доставки за вкъщи. Това са обикновено магазини за дрехи, обувки, малки ресторанти или кафенета. Засегнати са и тези бизнеси с по-необичайна дейност. Това са търговци, предлагащи услуги, които изискват присъствието на клиента, малки образователни центрове, студиа за йога или зали за обучение на танци. В тази група попадат и ресторантите с конкретен тип кухня, например индийска, японска, корейска, тайландска и пр., тъй като обикновено те не се посещават от масовия потребител. Докато се стигне до окончателния фалит на дадена фирма, изминават поне 6 месеца, което е и причината да виждаме ефекта от двата локдауна, въведенив България заради COVID-19, едва половин година по-късно. Така например според Търговския регистър по време на извънредното положение - от 13 март до 13 май 2020 г., са фалирали общо 101 фирми. За това можем да съдим от наличните данни за месеците септември и октомври миналата година. Сред фирмите, обявили крах на дейността си, са туристическа агенция, сексшоп на столичната улица „Цар Самуил“, дружество за търговия с петрол, а също и частна детска градина и училище в богат квартал в София. Вторият локдаун в страната бе въведен на 27 ноември и продължи до 21 декември. Бърза справка за резултатите от него сочи, че от 1 до 19 май 2021 г. са фалирали 30 фирми, сред които цех за производство на сладкарски изделия и козметична компания.