Над 50 дни изминаха от парламентарните избори в началото на октомври, но президентът Румен Радев все още не е връчил мандата за съставяне на правителство. Това е рекорд в най-новата история на България. По конституция държавният глава е длъжен да го даде на партията, спечелила вота - ГЕРБ-СДС. В основния закон обаче не е записан срокът, в който трябва да бъде направено това. Защо обаче Радев се възползва от конституционната процедура, даваща му право да бави процеса, и кой има полза от това? Очевидно е, че българите се измориха от избори през последните две години, а партиите също нямат желание за нов вот. Резултатите от последните избори пък доведоха отново до силно фрагментиран парламент с малка вероятност за съставяне на стабилно правителство. Президентът прие поредица от консултации в
търсене на възможната формула
А така даде възможност и на парламента да гласува ключови закони, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и Закона за държавния бюджет. Нито едно от тези неща, които трябваше да доведат до някакъв резултат, обаче не се случва. Реформите, необходими за получаването на парите от Европа, не се гласуват. Партиите не постигнаха и консенсус дали бюджетът трябва да бъде изготвен и внесен от служебното правителство, въпреки че самото то отказва да направи това. Освен това формациите не водят преговори за съставяне на правителство, поне не и публично, коментира „Свободна Европа“.
Вместо това ГЕРБ, ДПС и БСП успяха да отменят всички нововъведения в изборните правила, сред които и връщане на хартиената бюлетина и увеличаване на броя на заявленията за разкриване на изборни секции в чужбина. Не е съвсем сигурно, че от бавенето има победители, но в същото време ясно се очертава голямата власт, която президентът получава при липса на редовно правителство, коментираха политолози пред „Свободна Европа“. Според проф. Стефан Попов, преподавател по социология и философия в Нов български университет, част от проблема се корени в служебното правителство и това, че Румен Радев вече е привикнал да получава повече власт през него. Той добави, че ако може да се говори за печеливши от ситуацията, това са най-вече две групи партии. „От една страна, националистическите, които се надяват на повече хаос. Това в случая е „Възраждане“. От друга страна, е възможно на избирателя да му писне това повтаряне на избори, избори, избори и служебни правителства и в крайна сметка да вдигне ръце и да връчи достатъчно гласове на ГЕРБ“, каза Попов. Формално процедурата, която трябва да завърши с връчване на мандат, започна на 26 октомври - 24 дни след изборите - с първата среща за консултации, която Радев проведе с ГЕРБ-СДС. За разлика от обичайната практика, в която останалите срещи с партии се провеждат в рамките на няколко дни, президентът
раздалечи сериозно последващите срещи
„Продължаваме промяната“ бяха на „Дондуков“ 2 на 31 октомври, ДПС - на 2 ноември, „Възраждане“ - на 9 ноември, БСП - чак на 16 ноември, а с „Демократична България“ - на 21 ноември. Остава срещата и с последната парламентарно представена партия „Български възход“, след което се очаква първият проучвателен мандат вече да бъде връчен. Стигне ли се до трети мандат обаче, Радев вече посочи, че той ще бъде даден едва след Нова година. Решението си президентът обясни с желанието си вотът да бъде през март, тъй като студеното време преди това би отблъснало още избиратели да отидат до урните. След срещата със социалистите Радев по-рано добави и нова причина, поради която не бърза с процедурата - евентуалните нови избори биха се паднали в началото на 2023 г. Конституцията казва, че те се насрочват до два месеца след разпускане на парламент. „Ако стигнем дотам, предполагам, че претенциите ще се върнат обратно към мен - защо съм определил дата за изборите точно по това време, в което вие, партиите, няма как да водите предизборна кампания - точно по Коледа, новогодишните празници, в най-тежките метеорологични условия“, каза Радев и добави, че това вероятно ще отблъсне и избирателите. Досега най-дългият период между провеждането на вот и връчване на мандат е бил 31 дни, което се случи през 2017 г. Тогава президент отново беше Радев, а победители на изборите отново бяха ГЕРБ. В крайна сметка тогава партията на Бойко Борисов сформира кабинет в коалиция с „Обединени патриоти“, която беше на власт до 2020 г.
